— Какво те води на Буна? Не работиш ли още за Тупания? — запитах, споменавайки измерението, където се бяхме запознали.
— Момчетата ще трябва за известно време да се справят и без мен. Аз съм малко нещо в… отпуска.
Леле, колко отпускари се навъдиха наоколо!
— Но какво правиш тук?
— Не си падаш много по празните приказки, нали? У един мъж това ми харесва.
От туй изявление мравки ме полазиха по кожата, обаче тя продължи:
— Ами… мислех си, докато съм насам, да мярна замалко твоя генерал Злабрадва, ала истинската причина за моята визита не е това. Надявах се да можем да си поговорим мъничко с теб… по бизнес.
Целият ми живот премина пред очите ми. За един миг нито заминаването на Аахз, нито задачата на краля бяха най-големият проблем пред майстор Скийв… и каламбурът не е случаен.
— С мен? — успях да издумам най-подир.
— Точно така, печен. Доста си мислех за това, откакто ти и твоят люспест зелен авер се търкулихте на моя територия, и вчера окончателно се навих. Реших да се цаня за твой чирак.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:
Дълг: такса, платима за сделки с доброта (благинка).
— Ваше величество, но той ми обеща да изплати другата половина преди пролетта, а…
— Не съм.
— Си и още как.
— Лъжец!
— Крадец!
— Граждани — намръщих се, — не мога да слушам двете страни едновременно. Ей, ти! Разправи ми какво помниш, че сте говорили.
Съвсем вярно. Аз го казах. Ето ме седнал на същия този трон, който бях решил да избягна на всяка цена.
Всъщност кралският труд не беше чак толкова тежък. Родрик Пети ме бе инструктирал по основната процедура и ми беше осигурил гардероб, а оттам нататък бе доста лесно. Проблемите, които се излагаха на показ пред мен, далеч не бяха тъй сложни за разрешаване, но пък бяха много.
Отначало стоях уплашен, сетне за някое време беше забавно. Сега просто ме отегчаваше. Бях изгубил бройката на изслушаните казуси, ала бях развил нова симпатия към желанието на Родрик да се измъкне замалко. Оказах се готов за отпуска, още преди обядът да дойде. Направо не проумявах как е издържал цели години на тая безсмислица.
Може би се чудите по какъв начин преминах от разговора с Маша към седенето на трона. Е, и аз от време на време се чудя, но ето ви описание на случилото се, доколкото съм в състояние да го възпроизведа.
Няма смисъл да ви казвам, че молбата й да се труди като мой чирак ме свари неподготвен.
— М… мили… ама, Маша! Ти вече имаш работа като дворцов магьосник. Защо ще искаш да ми станеш чирак?
Вместо отговор тя пусна една голяма въздишка. Да наблюдаваш такъв феномен бе стряскащо. Не само защото толкова много от нея се движеше в толкова много посоки, но и защото когато въздишката свърши, Маша изглеждаше сплескана наполовината от първоначалния си размер. Вече не представляваше впечатляваща фигура, а по-скоро уморена наглед дебела жена.
— Виж какво, Скийв — рече тя с нисък глас, нямащ нищо общо с нормалния й прелъстителски тон. — Ако ще бачкаме заедно, трябва да бъдем честни един с друг. Дворцов магьосник или не, и двамата сме наясно, че аз не зная никаква магия. Аз съм оператор… маниак по джаджите. Насъбрала съм сума ти джунджурии, за да си запазя работата, обаче всяко дебеловрато с достатъчно солидна банкова сметка може да купи същата стока от Пазара на Дева. Имай предвид, че не ти се оплаквам. Старата Маша са я млатили някои от най-добрите, но никой никога не я е чул да се оплаква. Досега бях доволна от това, дето съм постигнала. Само че когато видях как с твойта банда изработи и двата града-държави на Голямата игра с малко истинска магия, разбрах, че освен да знам как действат джаджите, трябва да науча още нещичко. Е, квошкайш? Ще ми помогнеш ли да усвоя туй-онуй от онова, заради което всъщност влязох в магическия бизнес?
Нейната честност ме накара да се почувствам доста неуютно. Искаше ми се да й помогна, ала определено не желаех чирак точно сега. Реших да го увъртам.
— Между другото защо си избрала магията за професия?
Това ми донесе една тъжна усмивка.
— Страхотен сладур си, Скийв, но не помниш ли, че щяхме да бъдем честни помежду си? Я ме погледни. Какво да правя, за да си изкарвам хляба? Да се омъжа и да стана домакиня? Кой ще ме вземе? Дори и слепец би разбрал за нула време, че надминавам очакванията му… ама здравата ги надминавам. Много отдавна съм се примирила с външния си вид. Приех го и прикрих своите разочарования с големи приказки и крещяща надменност. Напълно естествено беше да ме привлече една професия като магията, която процъфтява върху големите приказки и крещящата надменност.