— Не всички ръсим големи приказки — произнесох внимателно.
— Знам — ухили се тя. — Ти няма защо да се правиш на велик, понеже имаш силата да даваш онова, което обещаваш. Това ме впечатли на Тупания, а и всички, с които разговарях на Пазара на Дева, рекоха същото. „Скийв не дрънка много, но не се захващай с него.“ Ето защо искам теб за учител. Инак вече зная как да говоря големи приказки.
Честността и ласкателството са разгромяваща поредица крошета. Каквото и да си бях мислил по-рано за нея, сега Маша си правеше каквото ще с мен. Преди да се обвържа с нещо, за което по-късно можеше да съжалявам, реших да се опитам да я отблъсна със собствените й оръжия.
— Маша… нали щяхме да бъдем честни един спрямо друг? Е, в момента не мога да те взема за чирак по две причини. Първата е проста. Аз самият не знам толкова много магия. Независимо какви номера въртим на клиентите, дето ни плащат, включително и на онези от Дева, истината е, че аз също съм само един ученик. Все още сам се уча на занаят.
— Това не е проблем, голям бвана2 — разсмя се Маша, като възвърна част от обичайното си хладнокръвие. — С магията е така: колкото повече я усвояваш, толкова повече откриваш, че има за усвояване. Нали затуй наистина старите пушки в нашия занаят прекарват цялото си време затворени нейде, за да учат и практикуват? Ти знаеш някаква магия, а това надхвърля нещата, които знам пък аз. Ще бъда благодарна за всичко, на което склониш да ме научиш.
— Ох — изпъшках, леко изненадан, че откровеността ми изобщо не я е отказала. — Добре, де, все пак има и втора причина.
— И тя е?
— Че аз самият съм в малко затруднение. Всъщност тъкмо се канех да се измъкна от кралството и ти пристигна.
Челото на Маша слабо се набръчка.
— Хмм… — замислено изсумтя тя. — Я ми дай някои подробности за туй затруднение, в което си попаднал. Понякога, като разкажеш, помага, а нали чираците са за това?
— За това ли били? — контрирах скептично. — Аз съм чиракувал на два пъти и не си спомням който и да е от магьосниците, при които съм учил, да ми е доверявал проблемите си.
— Хубаво, де, Маша е за това. Изслушването е едно от малкото неща, за които действително ме бива. Хайде, давай. Какво толкова е станало, че човек, дето хвърчи така нависоко като теб, да побегне?
Понеже не виждах лесна алтернатива, й разказах за поръчението на краля и за последвалата сделка с Гримбъл. Оказа се, че не ме е излъгала. Беше отличен слушател и издаваше точно колкото трябва звуци на симпатия, за да ме накара да говоря, без да прекъсва нишката на мисълта ми.
Когато най-сетне приключих, тя въздъхна и поклати глава.
— Прав си, Скийв. Наистина ти се е отворил голям проблем. Обаче ми се струва, че като си вземал окончателното решение, си пропуснал няколко подробности.
— Например?
— Ами, първо, имаш право, че един лош крал е нещо по-лошо от добър крал. Роди Пети разчита ти да заемеш утре креслото му и ако не се появиш, цял Посилтум ще изпадне в паника, защото Негово величество е изчезнал.
— Не бях мислил в тази насока — признах.
— Освен това остава оная работа с канцлера. Когато можем, всички вземаме по нещичко допълнително в брой, обаче ако в този случай се разкрие, че Джей Ар Гримбъл ти е платил, за да офейкаш, при положение че кралят е разчитал на теб, неговата глава ще иде на ешафода за измяна.
Затворих очи.
Това ми помогна. Достатъчно зле беше да навредиш на безликите маси, ала когато масата си има лице, та дори и Гримбъловото, не можех да го оставя заради моята страхливост да се изправи пред обвинение в предателство.
— Май си права — въздъхнах. — Ще се наложи утре да седя вместо краля.
— С мен като твой чирак?
— Попитай ме вдругиден… ако все още съм жив. Междувременно изприпкай и кажи „Здрасти“ на Злабрадва. Зная, че ще се радва да те види.
— Ваше величество?
Рязко се върнах към настоящето и осъзнах, че двойката спорещи ме гледат — вероятно за да оповестя решението.
— Ако съм разбрал добре случая — заувъртах аз, — и двамата претендирате, че сте собственици на една и съща котка. Така ли е?
Двете глави се поклониха в бързо съгласие.
— Е, щом вие двамката не сте в състояние да решите проблема помежду си, на мен ми се струва, че има само един изход. Разрежете я на две и всеки от вас може да задържи половината.
2
На суахили (ист.) означава господар, сър — уважително обръщение в някои части на Африка. — Б.пр.