Спрях копието на три стъпки пред гърдите му и го оставих да виси току пред него с острие, насочено към сърцето му.
— Тази пика ли? — подметнах нехайно.
— Ахх… — отвърна ми генералът, без да сваля очи от заплахата.
— Взех я от един прекалено груб войник. Той подчерта, че бил изпълнявал заповеди. Дали случайно те не идват от теб?
— Аз… мм… — суровият началник облиза устни. — Аз наредих хората ми да се оправят експедитивно с чужденците. Не съм им казвал нищо за това да не са учтиви.
— В такъв случай…
Извъртях копието на деветдесет градуса, така че то вече не заплашваше генерала.
— … ти връщам пиката, за да можеш да я дадеш на стража заедно с известно разясняване на твоите заповеди…
Командирът се поколеба, смръщи се, па протегна ръка да хване реещата се във въздуха бойна принадлежност. Точно преди да я докосне, аз я оставих да падне на земята, при което тя шумно издрънча.
— … и, надявам се, с допълнителни инструкции как да борави със своите оръжия — завърших.
Лицето на генерала пламна, той се наведе да вземе пиката. В тоя момент канцлерът се изкикоти и военачалникът се обърна, за да го изгледа смразяващо. Другият велможа открито му се ухили. Сетне прошепна нещичко на краля, който се опита да потисне усмивката си от чутото.
Забравил за злощастната пика, генералът пак се извърна към мен и ме зяпна кръвнишки от висотата на целия си ръст.
— Кой си ти? — изръмжа с тон, внушаващ, че името ми ще бъде незабавно нанесено в началото на списъка за публична екзекуция.
— А кой пита? — не по-малко кръвнишки го изгледах и аз, все още не сподавил напълно гнева си.
— Човекът, към когото се обръщаш — намеси се монархът, — е Хю Злабрадва, командир на Кралските армии на Посилтум.
— Аз пък съм Джей Ар Гримбъл — добави бързо плешивият канцлер, опасявайки се да не бъде забравен. — Първи съветник на Негово величество.
Генералът му отправи нов убийствен поглед. Реших, че вече е време да се върнем към работата.
— Господа, аз съм магьосникът, прочут като Скийв — започнах надуто. — Дойдох в отговор на една любезна покана от Негово най-благородно величество Родрик Пети…
Направих пауза и полека сведох глава към краля, който се усмихна и кимна.
— Дойдох, за да си изясня, дали следва да приема известно положение в двора на Посилтум.
Фразировката на последното изречение бе много грижливо обмислена от Аахз. Тя целеше да покаже личната ми увереност, като намекне, че изборът всъщност е мой, а не техен.
Тази тънкост не остана незабелязана от канцлера — той повдигна критично вежда при моя подход към думите.
— Разбира се, такова положение изисква убеденост и у двете страни — продължих, без да се стеснявам. — Аз трябва да чувствам, че ще бъда щедро възнаграден за своите услуги, а пък Негово величество — да бъде удовлетворен и да знае, че уменията ми са достойни за височайшето му попечителство.
Леко извих врат и повиших глас, та да ме чуе целият двор.
— Щедростта на короната на Посилтум е известна на всички — заявих. — И аз съм напълно уверен, че кралят ще се разплати със собствените си васали в съответствие с начина, по който му служат.
Някакъв задавен звук долетя иззад гърба ми, комай от генерал Злабрадва. Не му обърнах внимание.
— Ето защо онова, което се изисква от мен, е да убедя Негово величество… а и неговите съветници естествено… че моите скромни умения воистина ще удовлетворят нуждите му.
Отново се извъртях към трона, давайки на монарха да зърне стаената ми усмивка, която опровергаваше пестеливостта на току-що произнесените думи. Родрик Пети ме слушаше внимателно.
— Ваше величество — продължавах да го омайвам, — моите възможности са многобройни и разнообразни. Но така или иначе същността на властта е контролът. И тъй като съзнавам, че вие сте зает човек, вместо да ви пилея времето с прости търговски номерца и дребни демонстрацийки (на каквито вече се нагледахме!), ще изплета само три заклинания и ще се доверя на присъщата ви мъдрост да прозрете скритите зад тях дълбини.
В този миг протегнах пръст към Батъркъп и Глийп. Сетне произнесох драматично:
— Ей там са двата ми трофейни еднорога. Ще бъде ли Ваше величество така любезен да избере някой от тях?
Кралят примигна от изненада, че е поканен да участва в моето шоу. За момент той се поколеба.
— Ммм… нека бъде онзи отляво — каза монархът, като най-подир посочи Батъркъп.
Поклоних се не без грация.
— Много добре, благородни господарю. Вашите слова пощадиха това животно. Наблюдавайте внимателно другото.