Всъщност туй беше още един малък фокус, на който ме бе научил Аахз. Нарича се „принудата на магьосника“ и позволява на изпълнителя да предложи на публиката да избира, без в действителност да й даде какъвто и да било шанс. Ако Родрик Пети беше посочил Глийп, щях просто да продължа да работя със „създанието, което той е обрекъл чрез словата си“.
Бавно вдигнах пръст към жертвата и леко приведох глава.
— Уола уола Уошингтън! — мрачно издекламирах аз.
Не зная какво означават тези думи, но Аахз ме уверяваше, че имали някакъв исторически прецедент и щели да убедят хората, че наистина правя нещо сложно.5
— Алла казал шазам — допълних, като повдигнах и другата си ръка. — Бибити бобити…
Отстраних в ума си маскировката на дракона.
Тълпата откликна с ахване, което заглуши моето финално „гуу-глийп“.
Нашият питомец от Дева обаче си чу името и реагира незабавно. Вирна морда и тежко запристъпя напред, накрая застана хрисим до мен. Както бе планирано, Аахз моментално се затътрузи към нас, за да спре в напрегната готовност близо до главата на Глийп.
Това следваше да внуши, че сме способни да се справим с всяка трудност, която може да произтече откъм дракона. Но реакцията на публиката спрямо наставника ми засенчи ужаса, който хората изпитаха, когато видяха един еднорог да се преобразява в змей. Бях забравил колко действена е маскировката на „съмнителния тип“. Сега забързах, понеже се опасявах да не профукам нахалос впечатлението от своето изпълнение.
— Този уродлив клетник е моят чирак Аахз — обявих аз. — Може би се питате, дали е в неговата власт да обуздае дракона, ако тоя звяр се ядоса. Направо ще ви кажа… че не е!
Тълпата уплашено заотстъпва встрани. С крайчеца на окото забелязах как дланта на генерал Хю се плъзна по дръжката на неговата брадва.
— Ала това е в моята власт! Е, господа, вече знаете, че силите на мрака не са непознати за Скийв!
Извъртях се и мушнах с пръст към Аахз.
— Бобелти гук, дребосъци и мъченици!
Така премахнах преобразяването на калфата си.
Последва миг на шашардисано мълчание, сетне люспестият се усмихна. Известно е, че усмивката му кара силните мъже да премаляват, а в тълпата нямаше мнозина силни мъже.
Ония от публиката едва не се изпопрегазиха един друг, за да дадат назад от демона, и писъците им се смесиха с набързо пропети защитни заклинания.
За пореден път се обърнах към трона. Кралят и канцлерът комай понасяха добре представлението. Владееха се, макар и да бяха малце бледнички. Генералът се въсеше смутен към Аахз.
— Наложи ли се, като демон моят чирак може да надвие дракона… не, десет дракона. Такава е властта, с която разполагам аз. И все пак тя трябва да се смекчава с благост… с аристократизъм, ако ви е угодно.
Поизчаках, та изреченото от мен да започне да изглежда дълбокомислено.
— За да обърква нахалните врагове или да приема съюзниците си, човек не се нуждае от открита демонстрация на мощ или заплаха. За случаи като днешния майсторът би могъл да потули уменията си така, че да не бъде по-подозрителен от… от някой юноша.
Щом произнесох тези думи, отхвърлих своята собствена маскировка и се възправих в цялата си младежка липса на блясък. Вероятно следваше да използвам някакви лъжемагически слова, ала вече бях изразходвал всички ония, на които ме бе научил Аахз, а се боях да експериментирам с нови.
Родрик и канцлерът се втренчиха настойчиво в мене, сякаш се опитваха да проникнат през вълшебното ми преобразяване единствено с усилие на волята. Генералът изпълняваше подобно упражнение, пронизвайки с поглед моя калфа. Аахз пък бе скръстил ръце и оголил зъби в самоуверена усмивка.
За разлика от друг път споделях тази му самоувереност. Нека се блещят! Беше прекалено късно да прозрат зад магията ми, тъй като повече не поддържах никаква магия. Макар кралската трупа и цялата публика да вярваха, че са станали свидетели на мощна сила, всичко, което всъщност бях сторил, бе да отстраня заклинанията, дето изопачаваха зрението им. В момента и четиримата — Аахз, Батъркъп, Глийп и аз самият — бяхме в собствения си лик, колкото и нестандартно да изглеждахме. Дори и най-изпедепсаното майсторско око не е упълномощено да проникне зад несъществуващо заклинание.
— Както Ваше величество вижда — заключих накрая, — моите магически способности далеч надхвърлят обичайните. Те могат да накарат кроткия да ви се стори страшен, а могъщия — безобиден. Те могат да унищожат враговете ви или да забавляват двора в зависимост от вашата прищявка. Кажете си думата, провъзгласете своето одобрение и вие ще направлявате уменията на Скийв.
5
Явно заклинанията с големите имена от родната история не са патент само на българските политикани. — Б.пр.