— Тпруу! Чакай малко, генерале! — прекъсна го Аахз. — По какъв начин ни засяга вашата вражда с канцлера?
В очите на командира проблесна ярост, която противоречеше с кротостта на словата му.
— Това е продължение от един наш стар спор относно насочването на финансовите средства — въздъхна той. — Когато чухме новината за наближаващите войски, моят съвет към краля беше да подсилим своята армия, без да губим време, така че да можем да изпълним по подобаващ начин клетвата си да защитаваме отечеството.
— На мен съветът ми се вижда добър — вметнах аз, надявайки се да укрепя отношението на Злабрадва към мен, като се съглася с него.
— Странно е, че точно ти, Скийв, го казваш — отбеляза той с каменно изражение. — Препоръката на Гримбъл беше да вложим пари във всичко друго, особено в някой магьосник, ала не и в армията.
Изведнъж се изясни защо стражите и военачалникът не ни бяха посрещнали с отворени обятия. Не само че вместо подкрепления бяха получили нас, но и реалното ни присъствие там бе плесница за техните способности.
— Чудесно, генерале — съгласи се Аахз. — Туй просто е като водата под понтонния мост. Срещу какво сме изправени сега?
Хю запремества поглед от мен към демона и обратно, явно изненадан, че позволявам на чирака си да взема инициативата при инструктажа. Когато не оправдах очакванията му да сгълча Аахз поради неговата прибързаност, генералът сви рамене и приближи до един увесен върху стената пергамент.
— Мисля, че положението се очертава ясно с тази… — начена той.
— Какво е това? — намеси се отново люспестият.
Злабрадва се засили да отговори остро, но се овладя.
— Това — отвърна с равен глас — е карта на кралството, което се очаква да защитавате. Нарича се Посилтум.
— Да, разбира се — кимнах. — Продължавай.
— Тая линия тук на север от нашата граница представлява наближаващата армия — именно с нея трябва да се справиш като дворцов магьосник.
— Уф, много е неприятно, че не сте могли да я докарате в мащаб — отбеляза Аахз. — Така както сте я направили, фронтът на неприятеля е по-дълъг от вашата граница.
Домакинът се озъби.
— Тъкмо напротив, чертежът е в мащаб — твърдо ни уведоми той. — Може би сега ще осъзнаете с колко голяма задача сте се нагърбили.
Умът ми запъна да приеме неговото изявление.
— Ама, генерале — схоках го, — вие в Посилтум сигурно преувеличавате. В никое кралство няма достатъчно бойци да оформят толкова дълъг фронт.
— Магьоснико — гласът на Хю лъхаше на заплаха, — аз не съм стигнал до настоящия си чин чрез преувеличаване на военните ситуации. Армията, пред която вие двамата сте изправени, е сред най-мощните сили, каквито някога е виждал светът. Тя е нападателната ръка на една бързо нарастваща империя, разположена далеч на север. Те напредват вече трета година, като поглъщат по-малките кралства и смазват всяка съпротива. Всички годни мъже от завзетите страни се набират за войнска служба — така редиците им набъбват до размера, посочен на картата. Единствената причина да не се придвижват по-чевръсто е, че освен неограничения брой хора те притежават масивни бойни машини, които (макар и ефективни) са бавни за транспортиране.
— Сега ни кажи лошите новини — сухо вметна Аахз.
Генералът го взе на сериозно.
— Лошите новини — изръмжа, — са, че техният вожд е стратег, който няма съперник. Той се е издигнал на власт, като е сразил войска, три пъти по-многобройна от собствената му, и днес, когато разполага с огромна армия, е практически непобедим.
Настъпи напрегната тишина.
— Започвам да разбирам защо кралят е вложил парите си в магьосник — отбеляза моят ментор. — Не ми се вижда вероятно ти, генерале, да събереш достатъчно голяма войска, та да ги спреш.
— Планът ми не е такъв! — настръхна командирът. — Въпреки че надали сме в състояние да разбием противниците, ние бихме могли да ги накараме да платят толкова скъпо за пресичането на нашата граница, че те да свърнат встрани към по-слаби и по-лесни за завоюване земи.
— Знаеш ли, Злабрадва — замислено проточи Аахз, — това всъщност не е лош план. Ако работим заедно, все още имаме шанс да го осъществим. Колко души можеш да ни дадеш в подкрепа?
— Нито един — каза твърдо военачалникът.
Аз примигнах.
— Извинявай, генерале. За момент ми се стори, че ти рече…
— Нито един — повтори той. — Няма да отделя никакви мои войници, за да подкрепя вашата кампания.
— Че това е лудост! — избухна Аахз. — И как очакваш да спрем такава армия само с магия?
— Не очаквам — усмихна се генералът.
— Но ако ние се провалим — изтъкнах аз, — Посилтум пада.