— Ето ви и вас, господа!
Обърнахме се и видяхме, че Гримбъл бързо ни настига.
— Надявах се да ви хвана след инструктажа — подзе канцлерът, като се присъедини към нас. — Съгласни ли сте да пободърствам заедно с вашия екип? Зная, че горите от желание да започнете кампанията си, ала преди да потеглите, възникнаха някои въпроси, които трябва да обсъдим.
— Да речем, нашите заплати — подсказа с металически тон Аахз.
Усмивката на велможата застина.
— О-о! Да, разбира се. Първо обаче има други нещица за оправяне. Вярвам, че генералът ви е дал всичката необходима информация за вашата мисия.
— До последната страхотна подробност — потвърдих веднага.
— Хубаво, хубаво — захихика канцлерът, без въодушевлението му да се помрачи от моя сарказъм. — Аз, така да се каже, съм напълно уверен, че двамата ще съумеете да се справите с оная паплач от Севера. Трябва да ви известя, че още преди събеседванията вие бяхте моят личен избор. Всъщност, преди всичко аз бях човекът, който е отговорен за насочването на поканата.
— Това ще го запомним — усмихна се Аахз, а очите му опасно се присвиха.
Нещо ми дойде наум.
— Кажи… ъ-ъ-ъ, лорд канцлере — произнесох нехайно, — откъде най-напред чу за нас?
— Защо питаш? — парира Джей Ар Гримбъл.
— Нищо специално — уверих го. — Но тъй като събеседването се получи твърде плодотворно, бих искал да изпратя подарък в знак на благодарност към онази личност, която ти е разказала толкова хубави работи за мене.
Обяснението излезе бая скърпено, обаче канцлерът комай го прие.
— Ами… м-м-м, впрочем беше някаква женска — призна той. — Доста миловидна, но в момента просто не си спомням името й. Може и да си е боядисала косата, след като сте се срещнали. Когато ние… ъ-ъ-ъ се видяхме с нея, беше зелена досущ като светъл изумруд. Познавате ли я?
Има си хас да не я познавах! На света съществуваше една-единствена жена, която знаеше за люспестия и мен, а още повече за местонахождението ни. Освен това се сещах само за една мацка, дето отговаря на описанието да е похотлива и да развява зелени коси. Тананда!
Отворих уста да изплюя камъчето, обаче Аахз заби предупредително лакът в ребрата ми.
— Гла! — казах интелигентно аз.
Гримбъл повдигна вежди:
— Това пък как да го тълкувам?
— Аз… м-м-м, не мога на минутата да си спомня за нея — излъгах. — Нали знаете колко разсеяни сме ние, магьосниците?
— Естествено — кимна велможата, който по някакви причини ми се видя облекчен.
— Е, след като вече уредихме този въпрос — прекъсна ни моят ментор, — вярвам, че ти упомена нещо за нашите заплати.
Канцлерът се намръщи за миг, после разцъфна в добродушна усмивка.
— Разбирам защо майстор Скийв е оставил своите бизнесдела на теб, Аахз — заключи той.
— Ласкателството е хубаво средство — отбеляза демонът, — но не можеш да го похарчиш. Ставаше дума за полагаемите ни се възнаграждения.
Господин Гримбъл въздъхна:
— Вие трябва да проумеете, че кралство Посилтум е скромно, макар и да се опитваме да плащаме на нашите васали, доколкото ни позволяват възможностите. За дворцовия магьосник има заделени помещения, които би трябвало да са достатъчно обширни, та да може да се настаните и двамата. Храната ще ви бъде гарантирана… то се знае, при условие че дойдете навреме за ядене. Освен това съществува шанс… не, аз ще стигна дотам да кажа, че е сигурно… щедростта на Негово величество да се разпростре толкова, че да включи свободно място в конюшнята и зоб за вашите бойни еднорози. Как ви звучи всичко туй?
— Засега твърде евтино — заяви му право в очите Аахз.
— Какво имаш предвид с последния израз? — озъби се канцлерът, като за миг изгуби самообладание.
— Това, дето ни го предложи току-що — подигра се другият, — е една стая, в която няма да спим, ястия, които няма да ядем, и пространство в яхъра, което няма да използваме, защото ще бъдем на полето, водейки вашата война вместо вас. В замяна вие искате Скийв да прилага своите умения, за да спаси кралството ви от мощния враг. По моите сметки минавате много евтино!
— Да, разбирам подобни доводи — съгласи се Гримбъл. — Е, естествено ще има и малка заплата.
— Колко малка? — настоя Аахз.
Тук велможата пак се усмихна.
— Достатъчна да покрие разходите ви. Да кажем ли петдесет жълтици на месец?
— Да кажем двеста — върна усмивката моят чирак.
— Може би ще успеем да качим до седемдесет и пет — контрира Джей Ар Гримбъл.
— А пък ние ще слезем до двеста двадесет и пет.
— Като вземем предвид уменията му, бихме могли да платим… Извинявай — запремига канцлерът. — Ти не предложи ли двеста двадесет и пет?