— Наистина — съгласи се Аахз, — сбърках.
— Така си и помислих.
— Исках да анонсирам двеста и петдесет.
— Виж сега какво… — начена онзи.
— Слушай, господине — пресрещна го Аахз по средата на пътя, — вие имате три възможности: да удвоите големината на вашата армия, да наемете магьосник или да изгубите кралството. Дори и при триста жълтици на месец Скийв тук е най-изгодната ви сделка. Не гледай колко харчите, ами какво спестявате.
Някое време плешивият Гримбъл размишлява.
— Много добре — рече най-после с гримаса. — Значи двеста и петдесет.
Прецених, че е мой ред да забележа натъртено:
— Струва ми се, че обсъжданата цифра беше триста.
Това ми издейства един убийствен поглед, но аз държах на своето и спокойно отвърнах на взора му.
— Триста — каза той, насилвайки думите да излязат през стиснатите му зъби.
— Платими предварително — добави Аахз.
— Платими в края на финансовия период — поправиха го отсреща.
— Хайде сега, драги Гримбъл… — започна люспестият, ала канцлерът го прекъсна, като вдигна глава.
— Не! По този въпрос аз трябва да остана непреклонен — настоя той. — На всички от кралската свита се заплаща по едно и също време, когато трезорът се отваря при настъпването на съответния срок. Ако нарушим това правило и вземем да допускаме изключения, няма да му се види краят.
— А не можеш ли поне да ни дадеш частичен аванс? — притисна го Аахз. — Нещо, за да покрием разходите по наближаващата кампания?
— Определено не! — възрази Гримбъл. — Отпусна ли пари за все още неоказани услуги, някои хора (и по-специално Хю Злабрадва) ще заподозрат, че възнамерявате да грабнете мангизите и да офейкате, без изобщо да влезете в бой!
Репликата попадна толкова неприятно близо до целта, че аз неволно отклоних поглед от страх да не издам вината си. Аахз обаче дори не мигна.
— Какво ще кажеш за подкупите? — попита той.
Велможата се начумери.
— Немислимо е някой от васалите на краля да приеме такива неща, а още по-малко да разчита на тях за част от доходите си. Всеки опит да ви корумпират следва веднага да бъде докладван на Негово величество Родрик Пети!
— Не да взимаме подкупи, Гримбъл — озъби се демонът. — Да даваме. Когато бутаме пари на врага, това от нашите заплати ли ще се вади, или кралството ще погасява разхода?
В отговора на канцлера прозвуча скептицизъм:
— Силно се съмнявам, че можете да подкупите армията, която е насреща ви. Пък и се предполага, че в случая ще се справите с магия. Нали за това ви се плаща?
— Даже и магията се подпомага с точна информация — натърти Аахз. — Хайде, господине, ти познаваш дворцовите интриги. Едно малко предупреждение би могло да свърши голяма работа във всяка битка.
— Напълно вярно. Е, добре, мисля, че сме в състояние да ви отпуснем нещо за корупция, при условие че тя ще бъде в разумни граници.
— Доколко разумни? — запита моят чирак.
— Да речем… пет жълтици.
— Двадесет и пет биха били…
— Не, пет! — твърдо каза Гримбъл.
Аахз гледа̀ своя противник известно време, сетне въздъхна.
— Пет — кимна той и протегна длан.
Благородникът с неохота бръкна в кесията си, за да извади обещаните монети. Всъщност преди да ги подаде на Аахз. Джей Ар ги преброи два пъти. После ни предупреди:
— Вие, разбира се, сте наясно, че след вашата победа ще искам отчет за тази сума.
— То се знае — ухили се люспестият, като милваше жълтиците.
— Струваш ми се много уверен в нашата победа, лорд канцлере — резюмирах аз.
Гримбъл ме погледна за миг, вдигнал вежда.
— Точно така, лорд магьоснико — рече най-подир. — Толкова уверен, че съм заложил моето кралство, и — което е по-важно! — своята репутация на вашия успех. Забелязваш, нали, че поставям престижа си над кралството? Това не е случайно. Монархиите се издигат и падат, но един канцлер винаги може да си намери работа. При условие, разбира се, че не неговият съвет е докарал дадена държава до разорение. Ако кампанията на Скийв и Аахз да спасят Посилтум се издъни, с обществената ми кариера е свършено. Господа, стане ли такова нещо, вашите кариери също се затриват заедно с моята.
— В това звучи някаква заплаха, Гримбъл — сухо подметна демонът.
— Нима? — отвърна другият с престорена невинност. — Не съм го възнамерявал. Аз не заплашвам, чисто и просто изтъквам факти. Поддържам много тесни връзки с канцлерите на всички околни кралства; всъщност съм роднина на няколко от тях. Те до един са известени за моята позиция по този въпрос за магията срещу военщината. Ако се окаже, че съм сбъркал в преценката си и вие се провалите при отбраната на Посилтум, държавните мъже ще си го отбележат. Сетне всички магьосници — и ти, Скийв, по-специално, — щом само потърсят работа, ще бъдат обявени за изнудвачи и шарлатани. Понеже канцлерите често пъти контролират съдилищата, аз не ще се изненадам, ако те намерят някое извинение или изфабрикувано обвинение, което да им позволи да те осъдят на смърт като услуга за мен. Методът на смъртта се различава в отделните кралства, но крайният резултат е един и същ. Вярвам, че ще вземете това предвид, когато планирате вашата кампания.