— От началото — инструктира я моят партньор.
Танда присви устни в размисъл.
— Добре де, от началото. Ами-и… забърсах го в някакъв бекярски бар… оказа се женен, но това го научих по-подире. Тъкмо…
— Какво е бекярски бар? — прекъснах я аз.
— Трай, момче — озъби ми се Аахз, а жълтите му очи се облещиха.
— Е, не беше истински бекярски бар — поправи се дамата. — Беше по-скоро кръчма. Трябваше да се досетя, че е семеен. Искам да кажа, че никой толкова млад не е толкова плешив, освен ако си няма жена у дома.
— Прескочи философския момент — изпъшка люспестият. — Просто ни разправи историята, м-м?
Тананда повдигна вежда към него.
— Хей, первект7 — обвини го тя, — като те знам каква си Мара Подробната, щом дойде до разказване на истории, ми се чини, че… колчем се наложи ти да слушаш някого, вечно проявяваш нетърпение.
— Струва ми се, че е права — отбелязах.
— Баста! — изрева Аахз. — Историята!
— Ами сред нещата, които Гримбъл подхвърли, докато се стараеше да ми направи впечатление, бе, че се опитвал да намери дворцов магьосник. Каза, че бил убедил краля да назначи някой, обаче не можел да открие ни един и в най-скоро време щял да се озове в идиотско положение.
— И когато той спомена за идиоти — вметнах аз, — ти естествено си помислила за нас.
— Хайде сега, недей така — сгълча ме Танда. — Помислих, че е сполучлив начин да помогна на двама приятели. Бях наясно, че вие гниете в ония гори тилилейски… пък и всеки знае каква блага работа е това да си дворцов магьосник.
— Момче, к’во ти разправях, бе? — гласеше коментарът на демона.
— Сигурно говорим за различни служби — сопнах се аз.
— По-кротко — прекъсна ни момичето, като положи нежната си длан върху ръката ми. — Когато им дадох вашите имена, не бях чувала нищичко за наближаващата армия. Честна дума!
Гневът ми се стопи при нейното докосване. В този миг можеше да ми каже, че е продала собствената ми глава за украса в средата на тавана, и щях да й простя.
— В такъв… — наченах аз, ала Танда упорито продължи, което по моему беше чудесно.
— Още щом открих каква е истината, си рекох, че съм ви вкарала в беля — произнесе тя с блага искреност. — Както ви обясних, щях да изчакам в Посилтум, обаче се боях да не би с вашите преобразявания и маскировки да ме познаете, преди да съм ви забелязала. Ако ме бяхте приветствали по тоя начин, дето съм свикнала да очаквам от вас, можеше наистина да объркаме конците. Гримбъл е един ревнив будала и стига да си е внушил, че с него сме нещо повече от бегли познати, би могъл да оттегли подкрепата си, която в нормално състояние вероятно би дал.
— Твърде важно — изръмжа Аахз. — Пет жълтици.
— Толкова много? — Танда изглеждаше действително изненадана. — И коя ръка му строши?
— Сър Аахз винаги сключва възможно най-добрата за нас сделка — гордо изтъкнах аз. — Или поне в парично отношение.
— Хубаво де — заключи красавицата, — барем няма да ви подкопая военните фондове. Щом открих в каква каша съм ви забъркала, реших, че тая ще я свърша безплатно. Доколкото сама ви вкарах в нея, най-малкото, което мога да сторя, е да ви измъкна.
— Това е страхотно! — възкликнах.
— Има си хас да не е! — съгласи се первектът.
Нещо в неговия тон ме подразни.
— Исках да кажа, че тя ни е помогнала — изръмжах насреща му. — Не че го е направила без пари.
— И аз точно това си мислех, чирако — начумери се в ответ Аахз. — Но за разлика от някои хора знам какво говоря!
— Момчета, момчета — забърбори госпожицата, докато ни разбутваше настрани един от друг. — Всички сме в същата лодка, не помните ли?
— Глийп! — рече драконът и приседна до Танда.
Както обясних веднъж, дъхът на Глийп е достатъчно мощен, за да пресече всеки разговор, така че минаха няколко минути, преди наоколо да се прочисти до степен да сме в състояние да продължим.
— Преди да бъдем тъй сурово прекъснати — успя да си поеме най-накрая въздух Тананда, — ти, Аахз, май започна да казваш нещо. Имаш ли план?
— Сега вече имам — усмихна се демонът и я погъделичка под брадичката. — И можеш да ми повярваш, че без теб играта щеше да загрубее.
Тук се вмъкна някаква тревожна нотка. Основното призвание на младата ни спътница или поне единственото, което би могло да се спомене в прилична компания, бе убийца.
— Стига, Аахз — сгълчах го. — Танда е добра, но не толкова, че да се справи с цяла армия.
— По-разумно е да не се басираш за това, хубавецо — коригира ме тя и ми намигна.
Изчервих се, обаче не се отметнах от доводите си.