Пристъпих храбро напред.
Няколко мига гледах как двата звяра се преследват из плевелите и ето че реших да се оправя по лесния начин. Затворих очи и си ги представих — дракона и еднорога. После лепнах образа на зеления Глийп върху образа на белия Батъркъп, дотаманих го с три-четири мазки на умствената ми четка и отворих клепачи.
За моя взор сцената остана все същата: еднорог и дракон, застинали един срещу друг сред буренясалото поле. Да, разбира се, понеже магията бях правил аз, тя нямаше как да ме излъже. Истинският й ефект можеше да се отгатне по реакцията на Глийп.
Той килна глава настрани и крадешком се взря в „бившия“ кон — първо оттук, сетне оттам, като разтегли дългия си змийски врат, докъдето бе възможно според анатомията му. Сетне заизвива шия, за да зяпне право зад себе си, и повтори процеса, оглеждайки околните плевели. После отново се втренчи в Батъркъп.
В неговите очи другарят му по игра беше изчезнал внезапно, заменен с някакъв друг дракон. Цялата работа бе много объркваща, а той си искаше приятелчето обратно.
Нека тук защитя моя любимец, придобит на Дева. Когато говоря, че не е твърде подвижен нито физически, нито умствено, изобщо не намеквам, че е тромав или глупав. Глийп просто е млад, това обяснява и едва триметровата му дължина, както и полуоформените криле. Очаквам, че щом наистина възмъжее — след още четири-петстотин години, — той ще бъде доста ловък и мъдър. Нещо, дето не мога да го кажа за себе си. В малко вероятния случай да живея толкоз дълго, всичко, което ще представлявам тогава, се крие в думичката „старец“.
— Хей, Глийп?
Най-сетне драконът ме погледна. Напрягайки ограничените си мозъчни способности до предела, той се обърна към мен, за да оправя положението или поне да му дам някакво разяснение. Като извършител на деянието, причинило му такъв дискомфорт, аз се почувствах ужасно виновен. За момент бях на ръба да възстановя нормалния външен вид на Батъркъп.
— Ако си съвсем сигурен, че вдигаш достатъчно шум…
При дълбоките язвителни звуци на гласа, който избумтя току зад гърба ми, примигнах. Каква излезе тя: всичките ми усилия бяха отишли нахалос! Аахз се бе събудил.
Заех най-гузната си поза и се извърнах към него.
Няма защо да ви уверявам, че правеше страховито впечатление.
Хм, ако случайно си мислите, че един демон, покрит със зелени люспи, и бездруго изглежда ужасяващо, значи изобщо не сте виждали демон махмурлия. Обичайните златисти искрици в жълтите му очи сега блещукаха като кована мед, което се подчертаваше от пулсиращата мрежичка оранжеви вени. Бърните му се бяха извили назад в болезнена гримаса — тя разкриваше още по-голяма част от неговите заострени зъби в сравнение с плашещата му успокоителна усмивка. Надвиснал над мен с юмруци на хълбоците, той бе доволно смразяваща картина, та да накара да припадне и някоя паякомечка.
Аз обаче не се стреснах. С люспестия ментор бях вече година и нещо; знаех, че повече лае, отколкото хапе. А пък и никога не беше ме ухапвал.
— Здраво, Аахз — рекох, докато дълбаех малка ямичка с палеца на крака си. — Винаги си ме учил, че ако не мога да спя при всякакви обстоятелства, значи не съм наистина уморен.
Той не обърна внимание на заяждането, както правеше, колчем го приклещвах със собствените му цитати. Вместо това присви очи над рамото ми към гледката насреща.
— Момче — прохърка. — Кажи ми, че се упражняваш. Кажи ми, че не си задигнал още някой глупав дракон, дето да ни вгорчи живота.
— Ами да, господине, упражнявам се! — побързах да го уверя.
За да подчертая тези думи, чевръсто възвърнах нормалния вид на Батъркъп.
— Глийп! — щастливо рече Глийп и двамата пак се понесоха в надпревара.
— Така де, Аахз — подметнах невинно, дано отклоня някак следващата му ядовита забележка. — Че в туй измерение къде ще намеря друг дракон?
— Ако на Буна можеше да се набара и един-едничък, ти щеше да го откриеш — сопна ми се той. — Доколкото се сещам, първия път, когато ти показах гърба си, въобще не се затрудни да придобиеш тоя. Чираци такива!
Обърна се и се оттегли от слънчевата светлина в тъмната вътрешност на хана.
— О, ако си спомням добре — заявих аз, докато вървях по петите му, — това беше на Пазара на Дева. Няма чалъм да докарам оттам нов дракон, защото ти не щеш да ме научиш как да скитам през пространствата…
— Скийв, остави ме на мира! — простена люспестият. — Тази тема сме я дъвкали вече хиляда пъти, не смяташ ли? Дименционните пътешествия са опасни. Я виж мен! Заседнал съм, лишен от магическите си умения, в едно тъпашко затънтено измерение като Буна — с варварски начин на живот и отвратителна храна.