— Продължавам да твърдя, че работата е прекалено голяма за сам човек… ако е там въпросът, за трима души — настоях аз.
— Прав си, момко — кимна важно люспестият ментор.
— Ние всъщност не можем… какво рече, Аахз?
— Казах, че имаш право — повтори той.
— И аз така си помислих — удивих се. — Просто исках да го чуя още веднъж.
— Щеше да го чуваш по-често, ако по-често беше прав.
Танда побърза да ни прекъсне:
— Стига, первекте. Какъв е планът?
— Както се изрази момчето — високомерно продължи Аахз, — ние се нуждаем от допълнителна помощ. Трябва ни собствена армия.
— Но, колега — напомних му аз, — генерал Злабрадва подчерта…
— Кой е рекъл нещо за Хю Злабрадва? — отвърна невинно демонът. — От нас не се ли очаква да спечелим тази война с магия? Е, чудесно. Щом Танда е в нашия отбор, значи имаме на своя страна още някое и друго умение в добавка. Сещаш ли се?
Ами да. Сетих се как Аахз обяви, че не се тревожи, загдето красавицата заминава с Исстван, тъй като (ако нещата загрубеят!) тя може да пътува между измеренията и сама. Пред очите ми взе да се разсъмва.
— Искаш да кажеш…
— Точно така, момче — усмихна се моят наставник. — Връщаме се на Дева. Ще си наберем една собствена агресорска армийка!
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:
Това не е представление за възрастни! Доведете момчетата!
Не зная как Танда ни транспортира от Буна на Дева. Ако знаех, нямаше да имаме нужда от нея. Разбрах единствено, че в подходящия момент тя захвана да напява монотонно, размърда рамене (сама по себе си пленителна гледка) и ние се озовахме там.
„Там“ в случая означава Пазара на Дева. Неподкрепена от друго обаче, тази фраза не дава дори и смътна представа за онова, което ни обграждаше, когато то постепенно дойде на фокус.
Преди много време въпросното измерение претърпяло икономически колапс. За да оцелеят, деволите (които най-напред бях запомнил като дяволи) използвали своята способност да пътуват между световете и станали пласьори на стоки. Чрез процеса на естествения подбор най-преуспелите от тях се оказали не най-добрите бойци, а най-ловките търгаши. Сега, след безчет участвали в тоя процес поколения, господа рогатите бяха придобили известност на най-печените ангросисти8 във всички измерения. Освен това се водеха като най-отраканите, най-безогледните и най-лакомите за печалба измамници, които някога са се появявали под слънцето.
Пазарът на Дева им вършеше работата на рекламна витрина. Той бе целодневен, целонощен и целогодишен панаир, където те се срещаха, за да се споразумяват един с друг за стоките, отмъкнати от различните светове. Макар че първоначално тържището е било основано и сега се поддържаше от деволите, хич не беше необичайно да видиш там пътешественици от много измерения, които зяпаха какво да купят по безкрайните редици сергии и щандове. Главното правило бе: „Ако изобщо нещо може да се открие някъде, то ще го намериш на Пазара на Дева.“
Бях идвал насам веднъж с Аахз. По него време търсехме някакво изненадващо оръжие, което да използваме срещу Исстван. Накрая се сдобихме с Глийп и Танда!… Тук просто е пълно с асортименти, дето те разсейват на всяко кьоше.
Споменавам това отчасти, за да обясня защо никой не ни обърна дори най-слабо внимание, докато наблюдавахме калейдоскопичната трескава дейност около нас — колкото и необичайно да изглеждахме четворицата.
Глийп се притисна към мен за по-сигурно, тъй като моментално се стресна от внезапната промяна на заобикалящата ни обстановка. Нямах мерак да се занимавам с него. Първото ми посещение на туй място се бе оказало прекалено краткотрайно, та да задоволя любопитството си. Така че сега лудешки въртях глава насам-нататък, опитвайки се да видя колкото е възможно повече за по-малко време.
Тананда бе по-делова.
— Е, Аахз, щом вече сме тук — провлече думите си тя, — знаеш ли накъде да вървим?
— Не, но веднага ще открия.
Без друго предупреждение той небрежно се пресегна и докопа за ръката най-близкия минувач — нисък грозник с големи като бивни зъби. После извърна жертвата към себе си, приведе се и я изгледа смръщен.
— Ей, ти! — изръмжа към нея. — Искаш ли да се биеш?
За миг сърцето ми спря. Само това ни трябваше — да се забъркаме в някоя кавга.
За късмет, наместо да измъкне оръжие, зъбльото отстъпи крачка назад и подозрително ни огледа.
— Не и с перверт9, подкрепян от дракон, не — отвърна предпазливо той.
— Хубаво! — ухили се Аахз. — Значи ако желаеш да наемеш някого, който да се бие вместо теб, къде ще отидеш?
9
И на английски каламбурът е непълен: pervert — перверзен; pervect (perfect) — перфектен. — Б.пр.