Един девол се изстъпи пред мен и гордо ми показа шепа семена. После ги хвърли с драматичен жест на земята и пътят ми беше препречен от черен трънлив храст, който изскочи от почвата. Страхотно! При други, по-безгрижни обстоятелства щях да бъда запленен, ала в момента бързах.
Без дори да поспра, та да нахокам рогатия търговец, аз се издигнах във въздуха, тъй като отчаянието сякаш притури крила на краката ми… Отчаяние, подпомогнато от малко левитация. С лекота прерипнах храсталака и плавно се спуснах от другата му страна, но там бях почти премазан от Глийп, когато той изскочи от преградата.
— Глийп? — рече звярът, като любопитно сведе глава към мен.
Надигнах се от прахоляка, гдето ме бе проснал неговият ентусиазъм, и му треснах един юмрук.
— Следващия път гледай къде вървиш! — гневно заповядах аз.
В отговор той проточи дългия си език и облиза лицето ми. Дъхът му беше убийствен, а пък езикът му остави слизеста следа. Явно моето предупреждение го бе ужасило.
Като сподавих дълбока въздишка, взех, че се втурнах след Аахз. Зеленият дракон тежко затрополи зад гърба ми.
Тъкмо да ги настигна, когато первектът изведнъж спря и понечи да се обърне. Неспособен да блокирам търчането си презглава, аз се забих в него и го съборих на земята.
— Бързаш ли, хубавецо? — попита Танда с лукав блясък в очите. — Бързаш, а?
— Виж какво, Аахз — запелтечих, навеждайки се отгоре му, — не съм искал да…
От полуседнало положение неговата ръка се стрелна и ме цапна така, че почти ме извърна обратно.
— Следващия път гледай къде вървиш! — изръмжа той.
— Глийп! — рече драконът и облиза лицето ми.
Или главата ми се въртеше повече, отколкото си мислех, или веднъж вече бях участвал в същата сцена.
— Сега, момче, престани да се правиш на шут и слушай.
Моят ментор отново бе на крака и съвсем делови.
— Тук за известно време ще се разделим. Ще проявиш търпение, докато аз се спазаря с наемниците.
— Ама, Аахз — измяуках, — не мога ли…
— Не, не можеш! — отсече той. — Оная банда, която търся, е съставена все от умници. Трябва ни само един от твоите тъпи въпроси насред преговорите и те ще вдигнат три пъти цената си.
— Но… — започнах без особена увереност.
— Ти ще чакаш тука — заповяда демонът. — Повтарям, ще чакаш. Никакви побоища, никакви купувания на дракони, просто чакаш!
— Аахз, аз мога да остана със Скийв — предложи услугите си девойката.
— Добре, госпожице. И гледай да не се напъха в някоя каша, става ли?
С тези думи той се обърна и изчезна в тълпата. Всъщност не бях много разочарован. Искам да кажа, че с удоволствие бих отишъл с него, ала с още по-голямо удоволствие бих прекарал известно време със зеленокосото момиче… разбира се, ако насред Пазара на Дева можеш да смяташ, че си насаме с някого.
— Е, Танда? — рекох аз, като пуснах най-сияйната си усмивка.
— После, хубавецо — живо отвърна тя. — Точно сега се налага да изпълня пет-шест поръчки.
— Поръчки? — примигах на парцали.
— Аха… Аахз е страхотен с живата сила, но аз не бих се отказала да имам няколко допълнителни трика в ръкава си, в случай че събитията загрубеят. Ще намина към сектора за специални ефекти да видя с какво разполагат.
— Хубаво — измърках. — Хайде да вървим.
Красавицата обаче поклати глава.
— Е, ти оставаш тук. Мисля, че с това ще се справя по-добре сама. Тези местенца, които искам да посетя, не са пригодени за цивилизовани купувачи. Двамата с дракона ще ме изчакате малко.
Опитах се да възразя:
— Но нали ти трябваше да ме пазиш да не се забъркам в някоя каша?
— Точно затуй не те взимам с мен — усмихна се сладко Тананда. — Сега имаш ли нещо като оръжие?
— Ами… — поколебах се — в дисагите на Глийп се намира нещо като меч.
— Чудесно! Извади го и го препаши. Той ще държи сганта на разстояние. После… м-м-м… ме чакай ей там!
И тя посочи някакво необичайно на външен вид каменно здание с олющен надпис отпред.
— Какво е това? — аз се взрях подозрително в него.
— Гостилница „Златният полумесец“ — бе отговорът. — Прилича на ресторант. Влезни да хапнеш. Храната не е вкусна, но донякъде е смилаема.
Няколко секунди оглеждах сградата.
— Всъщност — реших се най-накрая — струва ми се, че бих предпочел…
И тук нейде открих, че приказвам на себе си. Танда беше изчезнала без следа.
За втори път в живота си бях останал сам на Пазара на Дева.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА:
На ви саламурата, на ви и марулята.
Колкото и завладяваща гледка да е Пазарът, да го съзерцаваш сам си е доста страшничко. Тъй като бях особено податлив на шубето, реших да последвам съвета на Танда и влязох в гостилницата.