Бледността на фигурата се открояваше още по-трупоподобна заради синьо-черната закачулена роба, дето я обгръщаше. Едва след като забелязах набраздената физиономия с къса остра бяла брада, осъзнах, че нашият гост де факто е много стар човек… ама много стар. Изглеждаше толкова слаб, сякаш всеки миг ще рухне, и отчаяно се бе вкопчил в усукана черна тояга, която като че ли бе единственото нещо, държащо го изправен. И все пак очите му бяха ясни; той уверено се усмихваше, докато стоеше и ни оглеждаше.
— Момчета, добре ли ви чух? — запита с пращящ глас посетителят.
— Моля? — намръщи се насреща му Брокхърст.
Древната фигура му се озъби и повиши тон.
— Рекох: „Момчета, добре ли ви чух?“ — лавна. — К’во става, бе? Да не сте глухи?
— М-м-м… извинявай — реагирах набързо аз. — Преди да можем да ти отговорим, трябва да разберем какво мислиш, че сме казали.
Старецът поразсъждава минута, после сведе глава във внезапно кимване. Качулката му се разтвори още малко.
— Знайш, че си прав! — изхихика той. — Бая си умен, млади приятелю.
И започна да се накланя, но се оборави, преди да е паднал.
— Мисля, че те чух да говориш на тоя Пинко, че набирате отряд, за да се изпречите на една армия — обяви дядото, като мушна с палец встрани.
Тук импът изръмжа:
— Името ми е Брокхърст, а не Пинко!
— Спокойно, Братвурст12 — кимна старецът. — Няма нужда да ти кипва келът.
— Казах Брокхърст!
— Добре си ни чул — прекъснах ги аз с надеждата, че нашият гост ще се разкара веднага щом любопитството му бъде задоволено.
— Хубаво! — заяви човекът. — Пишете ме и мен! Двамата с Черньо не сме участвали в добра битка от дълго време.
— Колко дълго, ако го броиш във векове? — ехидно подметна Брокхърст.
— Внимавай какво плямпаш, Братвурст! — предупреди го дядото. — Може и да сме стари, но все още бихме могли да те научим туй-онуй как се печелят войни.
— Кой е Черньо? — попитах аз, като отрязах репликата на импа.
В отговор онзи се изправи… е, почти се изправи и потупа тоягата, на която се подпираше.
— Ей това е Черньо! — гордо обяви той. — Най-финият лък, излязъл някога от Стреландия, а тук се включват много прекрасни оръжия.
С изненада осъзнах, че тоягата му всъщност е лък — необтегнат и с навита около него тетива. Не приличаше на никой подобен уред, дето бях виждал. Беше неравен и сякаш на бучки, ала бе полиран до блясък, който сякаш блестеше със собствен живот.
— Чакай малко! — внезапно се заинтересува Брокхърст. — Не каза ли, че идваш от Стреландия?
— Казах — ухили се гостът. — Всички ме Аякс зоват, боят ми е занаят. Още не знам война, която да събори стария Аякс, а пък съм им се нагледал до насита.
— Ъ-ъ-ъ… би ли ни извинил за минута, господине? — любезно се усмихна импът.
— Разбира се, синко. Колкото трябва.
Не успях да проумея внезапната промяна в отношението на Брокхърст, обаче ми се видя доста настойчив, когато ми кимна. Приведох се по-близко към него, та да разбера какво има да ми съобщи.
— Шефе, наеми го! — просъска в ухото ми.
— Ка-ак? — ахнах, не вярвайки, че съм го чул добре.
— Казах ти да го вземеш! — повтори импът. — Аз може и да нямам какво толкоз да ти предложа, но съм готов да ти дам съвет. В тоя момент не се сещам за по-уместна препоръка.
— Ама той е…
— Той е от Стреландия! — прекъсна ме Брокхърст. — Шефе, това измерение е изобретило борбата с лък. Трудно ще откриеш много истински лъконосци, независимо на каква възраст, за да ги ангажираш. Ако действително ти пари война на задника, наеми го. Аякс е способен да наклони везните към нас.
— Щом е толкова добър — прошепнах в отговор, — можем ли да си го позволим?
— Една жълтица ще бъде таман — усмихна се зъбато дядото, като прибави и своята глава към нашата конференция. — Приемам вашето предложение.
— Отлично! — просия Брокхърст.
— Я почакай малко — изпищях отчаян. — Аз имам партньор, който…
Аякс протегна ръка с възпиращ жест.
— Знам, знам — въздъхна той. — Чух те, когато обясняваше на този Братвурст.
— Наричам се Брокхърст — изръмжа импът, но го стори с усмивка.
— Ако твоят партньор не успее да намери помощ, значи сме наети! — разсмя се старецът, тръскайки качулката си. — Туй е донякъде странничко, ама и времената са странни.
— Спокойно можеш да го кажеш още веднъж — измърморих аз.
Започнах да си мисля, че в разговора ми с розоволикия Брокхърст съм използвал прекалено висок тон. Ех, случва се.
— Трябва да знаеш обаче едно нещо, младежо — промълви поверително Аякс. — Преследват ме.
12
И двете имена, с които новодошлият кръщава Брокхърст, намекват за тена на либето му: Пинко може да се преведе като Розовия, а братвурстът е колбас със същия цвят. — Б.пр.