— Това твоят гущер ли е? — запитах.
— Ето го! — изграчи триумфално Гюс, после сграбчи влечугото от рамото си и го улови грижовно в шепи. — Запознай се с Бърфърт, партньора, за когото ти разправях.
— Здравей, Бърфърт — усмихнах се аз и протегнах ръка да го погаля.
Гаргойлът реагира трескаво, като рязко дръпна гущера да не го допра.
— Ей, внимавай! Това е добър начин да останеш без някой пръст.
— Не съм искал да го нараня — обясних.
— Не, той бездруго щеше да нарани теб, човече! — възрази Гюс. — Бърфърт е саламандър, ходеща запалителна бомба. Движим се заедно, понеже аз съм един от малцината, дето няма да изгорят като шушка, щом го докоснат.
Изведнъж проумях всичко.
— Аха — примигах. — Значи когато рече „огнева мощ“…
— Имах предвид огнева мощ — довърши гаргойлът компетентно. — Гущерът ги прочиства на земята, а аз ги работя от въздуха. Е, какво ще кажеш? Спогодихме ли се?
— Ами ще трябва… ъ-ъ-ъ… да поговоря със своя партньор.
— Чудесно — просия Гюс. — Ще започна да си опаковам багажа.
И се скри, преди да успея да го спра.
Отпуснах се като дроб върху тезгяха, обзет от пламенното желание Аахз да се върне час по-скоро. Сякаш в отговор на копнежа ми менторът се втурна през вратата, следван по петите от Танда.
Моят поздрав заседна в гърлото, когато видях колко е начумерен. Явно не беше в добро настроение.
— Мисля, че ти казах да чакаш отвън — изрева той насреща ми.
— По-кротко, Аахз — захвана се да го увещава девойката. — Рекох си, че ще му е по-удобно да поседи в гостилницата. Освен това няма причини да се разстройваш. Ние сме тук и той е тук. Нищо лошо не е станало.
— Не си ли се пазарил с разни деволи? — в гласа му трептеше подозрение.
— Дори не съм и разговарял — запротестирах аз.
— Хубаво — сопна ми се той, леко умилостивен. — Все още има някаква надежда за теб, момче.
— Казах ти, че Скийв би могъл да не се забърква в нови каши — усмихна се тържествуващо Танда. — Нали така, хубавецо?
Колкото и да се стараех, все не можех да се насиля да й отвърна.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА:
За туй ще се безпокоя утре.
— Ъ-ъ… наемниците отвън ли чакат? — запитах най-накрая.
— Момче, ти не й отговори на въпроса — отбеляза Аахз, като ме загледа с подновено подозрение.
— Внимавай да не си изкривиш врата, както се озърташ за войниците си, хубавецо — посъветва ме Танда. — Няма нито един. Изглежда, че нашият велик дипломат си е намерил еша.
— Бандити! — избухна демонът. — Имаш ли някаква представа колко щеше да ни струва, ако се бях съгласил да им платя сметката в бара като част от договорните условия? Е, ако на това му викат група с идеална цел, бих желал аз да им проверявам счетоводните книги.
Моите надежди за спасение потънаха досущ камък.
— И ти не ги ли нае? — трепнах.
— Не — намръщи се Аахз, — което ни връща обратно на първото квадратче. Сега ще трябва да набираме войска човек по човек.
— Ама не опита ли…
Но не довърших, защото ме прекъснаха с ръмжене:
— Слушай, момче. Сторих, каквото можах, и доникъде не стигнах. Бих искал да видя как ти ще се справиш по-добре.
— Той вече се справи! — обяви Брокхърст, като се надигна от стола. — Докато ти си пилееше времето, тук Скийв самичък си нае боен отряд.
Аахз се обърна към своя критик и гърлено изпердаши:
— Той какво?… Брокхърст! К’во дириш насам?
— Чакам заповеди за нашата предстояща кампания — невинно реагира импът.
— Каква кампания? — кръвнишки го изгледа моят наставник.
— Онази на Буна, разбира се — примигна Брокхърст. — Шефе, още ли не си му казал?
— Шефе-е? — ревна Аахз. — Шефе, а?
— Няма що да викаш — избухна Аякс, извръщайки се да види новопристигналите. — Чухме те добре.
— Аякс! — възкликна ликуващо Тананда.
— Танда! — изкрещя в отговор старецът.
С един скок тя се озова пред него, но той ловко препречи лъка си между тях.
— По-кротко, момиче — позасмя се. — Остави тия твои атлетични поздрави. Не съм толкоз млад кат’ някога, нал’ разбираш.
— Ти ли, стари мошенико! — подразни го Танда. — Ти ще надживееш всички ни.
Аякс повдигна драматично рамене.
— Туй донейде зависи от това колко свестен генерал е тоз хлапак — отбеляза той.
— Момче — изръмжа Аахз през стиснати зъби, — искам нещо да ти кажа! Веднага!