— Този нрав ми е познат! — заяви Гюс, като се появи от задната стая.
— Ха, Гюс! — облещи се Аахз.
— От камък и скала! — потвърди гаргойлът. — И ти ли участваш в същата експедиция? Шефът нищо не рече, че ще работим с перверти.
Вместо да отвърне, люспестият первект се стовари на един стол и скри лице в шепите си.
— Танда! — простена. — Хайде обясни ми отново как е възможно такова хлапе да не прави бели.
— Ъ-ъ-ъ… Аахз — обадих се предпазливо, — може ли да поговоря с теб за минута… насаме?
— Що пък не, мисля, че това е отлична идея, шефе — кимна той.
Усмивката, с която ме дари, не беше приятна.
— Абе, момче! — проплака Аахз, щом привърших разказа си. — Колко пъти се налага да ти повтарям? Тук е Пазарът на Дева! Трябва да внимаваш какво казваш и на кого го казваш, особено ако става дума за пари.
— Но аз им рекох, че нищо не е окончателно, докато не разберем дали ти не си наел някой друг — запротестирах на свой ред.
— Само че тъй като не съм наел никой друг, сега сделката е окончателна.
— И не можем ли да се измъкнем от нея? — запитах с надежда.
Аахз тъжно поклати глава:
— Да се измъкнем от сделка на Дева? Ще ни изхвърлят завинаги от Пазара толкова бързо, че свят ще ни се завие. Нали знаеш, че това измерение го управлява Асоциацията на търговците?
— Добре де, ти нали спомена, че искаш помощ отвън?
— Не очаквах да отидем чак толкоз отвън — изкриви лице той. — Един имп, един одъртял стреландец и един гаргойл.
— И неговият саламандър — добавих аз.
Чертите на ментора леко се разведриха.
— Гюс още ли се движи с Бърфърт? — запита. — Туй вече е плюс.
— Единственият действително несигурен фактор — произнесох замислено — е гремлинът.
— Това пък откъде ти хрумна? — прозина се Аахз.
— Ами той върви по петите на Аякс. Въпросът е: „Защо?“ И дали ще ни последва на Буна?
— Момче — стана сериозен моят събеседник, — казвал съм ти го и по-рано. Такива неща като гремлини няма.
— Но, сър, аз го видях.
Той се опита да ми влезе в положението.
— Нека туй да не те тревожи, Скийв. След този ден, дето си го имал, не бих се изненадал, ако беше зърнал и Джаберуока13.
— Какво е това…
В същия момент към нашата беседа се присъедини и Танда:
— Всичко ли уредихте?
— Горе-долу толкоз, колкото ще го уредим все някога — въздъхна Аахз. — Макар че ако ме питаш за честното ми мнение, с такава компания ставаме повече за зоологическата градина, отколкото за война.
— Господинът е малко критично настроен към моя избор на завербованите — признах аз.
Зеленокосата игриво вирна глава.
— Аахз, какво те тормози? Мислех си, че двамата с Гюс сте стари фронтови дружки…
— За Гюс изобщо не се тревожа — бързо я прекъсна демонът. — Нито за Бърфърт. Под огъня този дребен гущер е страхотен.
— Е, аз пък мога да гарантирам за Аякс — информира го Танда. — Не се лъжи заради възрастта му. Бих предпочела той сам да ми пази гърба, а не цяла компания набедени стрелци.
— Аякс наистина ли е от Стреландия? — скептично запита Аахз.
Момичето повдигна рамене.
— Откакто го познавам, все туй разправя. И след като веднъж го видях как борави с лъка си, нямам никакви причини да не му вярвам. Защо?
— Досега никога не съм срещал истински стреландец — отвърна первектът. — Дори бях склонен да мисля, че цялото това измерение е легенда. Хубаво де, ако Аякс може да стреля и наполовината тъй добре, както се говори за сънародниците му, въобще не възразявам, че и той е в отбора.
Взех да се чувствам мъничко по-комфортно. За беда Аахз забеляза усмивката ми.
— Виж, импът е друга работа — мрачно продължи моят ментор. — Нямам нищо против да работя с който и да е имп, но да наемеш такъв, останал без никакви магически способности, си е прахосване на бели пари.
— Не забравяй, че той е убиец — изтъкна Танда. — Има-няма способности, бас държа, че ще намерим за какво да го използваме. Преди малко си говорихме с гремлина…
— А, не! И ти ли започна? — изръмжа Аахз.
— Какво да съм започнала? — примига тя невинно.
Люспестият съвсем помрачня.
— Тая дивотия с гремлините. Всеки малоумник знае, че такива неща като гремлини не съществуват.
— Искаш ли да му го кажеш и на него? — усмихна се Танда. — Ей сега ще го извикам тук и… о, по дяволите! Пак е изчезнал.
Аахз демонстративно стана от стола си.
— Ако си си направила вече кефа — изскърца той, — тогава по-добре да потегляме. Нали помниш, война ни чака.
— О-оп! Сетих се нещо! — възкликна девойката и затършува из туниката си.
13
Стихотворение-нонсенс от „Алиса в Огледалния свят“ от Луис Карол, в което се подвизава чудовището Джаберуока. — Б.пр.