— Знам, че е по-разумно да не питам — въздъхна Аахз, — обаче какво…
— Ето го! — обяви тя и му подхвърли познат предмет. Беше метална палка, дълга около осем пръста и два пръста в диаметър, с бутон на единия край.
— И-скачач! — викнах аз, понеже мигновено идентифицирах устройството.
— Същият, дето го даде на Исстван — гордо се ухили Танда. — Задигнах му го, когато се разделяхме. Във всеки случай ти сигурно ще искаш да му възстановиш настройките, преди да го използваш.
— Ако се сетя как точно бяха — навъси се нашият партньор и загледа с подозрение уреда.
— Помислих си, че може да ти влезе в работа, в случай че се разделим, а потрябва бързо да се измъкнеш — мръдна кръшно рамене тя.
Аахз я прегърна с една ръка и се усмихна.
— Одобрявам идеята ти.
— Това означава ли, че би могъл да ме научиш как да пътувам през измеренията? — запитах обнадежден.
— Тъкмо сега няма да я бъде, момче. Нали си спомняш, имаме да водим война.
— Ох! Да, помня.
— Тогава си събирай войската и да потегляме — нареди Аахз.
Аз мигом станах от стола.
— Добре — съгласих се. — Ще взема Глийп и… Я чакай! Ти моята войска ли каза?
Менторът се подхили.
— Ти си ги наел, ти си ги води.
— Учителю, ама ти…
— Аз, разбира се, ще бъда твоят военен съветник — продължи с нехаен тон той. — Постът на Безстрашния вожд обаче е изцяло твой. Всъщност нали ти си дворцовият магьосник?
Преглътнах с мъка. Това някак си досега не ми беше идвало наум.
— Но какво да сторя? — попитах отчаяно.
— Ами-и… — проточи Аахз. — Най-напред ще те посъветвам да ги изведеш отвън, за да можем да се отправим заедно на Буна… естествено, освен ако искаш да оставиш тук своя дракон.
Това дори не заслужаваше отговор. Извърнах се с лице към войните от отряда си и ги огледах с (както се надявах) властен взор, който би трябвало незабавно да привлече вниманието им.
Никой не забеляза. Всички бяха увлечени в дружеска беседа.
Шумно се прокашлях.
Нищо.
Почудих се дали да не ида на тяхната маса.
— Слушай! — лавна внезапно Аахз, като ме изплаши почти до смърт.
Разговорът рязко спря и всички глави се извърнаха към мен.
— А-а-а… — започнах уверено аз. — Вече сме готови да тръгваме. Хайде отвън. Чакайте ме до дракона.
— Слушам, шефе! — обади се Брокхърст на път към вратата.
— След минута ще дойда, младо — изхъхри Аякс, мъчейки се да се надигне.
— Хайде, деденце — рече Гюс. — Може ли да ти подам ръка?
— Не се казвам Деденце, а Аякс! — начумери се стреландецът.
— Само се опитах да ти бъда в помощ — заизвинява се гаргойлът.
— Мога и сам да си стана — натърти Аякс. — Туй, че съм дърт, не значи, че съм безпомощен.
Озърнах се за съдействие към Аахз, но двамата с Танда вече бяха излезли.
Докато отново се извръщах към стареца, ми се стори, че мернах през вратата пред нас да се шмугва една малка синя фигурка. Ако това беше гремлинът, когато най-подир се добрах до улицата, от него нямаше и следа.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА:
Митичните представи са главната причина за войните!
За късмет армията не бе помръднала от мястото си, където беше, когато заминахме за Дева. Казвам за късмет, понеже Аахз изтъкна, че те спокойно биха могли да подновят нашествието си в наше отсъствие. Ако бе станало така, сега щяхме да се намерим зад неприятелските редици, а даже и в средата на някой от техните лагери.
Разбира се, той ми посочи това, след като се бяхме върнали на Буна. Аахз е пълен с полезни късчета информация, ала от усещането му за навременно съобщаване има още много да се желае.
Аякс не си губи времето след пристигането ни. С пъргавина, която опровергаваше възрастта му, стреландецът опъна лъка си и застана, присвил очи към далечните лагери.
— Е, младо — запита, без да отмества поглед от вражеските редици, — коя е първата ми партида мишени?
Готовността му малко ме постресна, но Аахз ловко ме отърва.
— Преди всичко — заяви важно той — ще трябва да направим едно съвещание за окончателно планиране.
— Не сме очаквали, че и ти ще бъдеш с нас, Аякс — добави Танда. — След като имаме на наша страна истински стреландец, съвсем естествено е бойните ни планове да претърпят драстично преразглеждане.
— Хич не ме е еня — сви рамене дядото. — Просто ми се щеше да знаете, че съм готов да си заработя парите. Съвещавайте си се на спокойствие. Толкоз много войни съм виждал да се объркват, щот’ никой не си е дал зор да планира нещичко! Ако нямаш нищо напреки обаче, мисля малко да подремна. Кат’ ти потрябва стрелба, направо ме викни.