— Ъ-ъ-ъ… и как ще постигнем всичко туй? — заинтересувах се аз.
— Ще мога да ти отговоря по-точно, след като изкараш първия си военен съвет — сви рамене Аахз.
— Че не го ли държим в момента?
— Имам предвид заедно с врага — навъси се той. — По някое време в близкото бъдеще ще ти се наложи да седнеш с един от техните офицери, за да решите как ще се води тази война.
— Аз ли? — примигнах.
— Ако си спомняш, ти си водачът на защитата — усмихна ми се Аахз.
— Това е част от работата, хубавецо — потвърди Танда.
— Чакайте малко — прекъснах ги. — Ей сега ми хрумна нещо. Мисля, че разполагам с по-добра идея.
— Виж, това вече ще трябва да го чуя — захили се менторът.
— Мълчи, Аахз — нареди Танда, като го смушка в ребрата. — К’во измисли, хубавецо?
— На наша страна имаме двама обучени убийци, нали така? — отбелязах аз. — Защо просто не ги вкараме в употреба? Ако достатъчно вражески офицери вземат, та опънат внезапно петалата, съществува възможност армията им да се разпадне. Не е ли тъй?
— Няма да я бъде, момче — грубо заяви Аахз.
— Защо?
— Ние може да заобикаляме правилата, но не можем да ги променяме — бе отговорът. — Войните се водят между войски. Да се избиват офицерите без участието на техните войски нарушава традицията. Много се съмнявам, че и твоята собствена жива сила ще го приеме спокойно. Старите бойци като Аякс в никакъв случай няма да се съгласят да участват в подобен план.
— Прав си — откликна Танда. — Убийците сключват договори за отделни индивиди при лична вражда, обаче не и срещу генералитета на една армия.
— Но то ще е толкова лесно — настоях аз.
— Слушай, момче, погледни го от тая страна — намеси се первектът. — Ако ти си в състояние да го направиш, и те могат да го направят. Така, както стоят в момента нещата, теб убийци не те заплашват. Наистина ли искаш да промениш това?
— Какво трябва да приказвам на военния съвет? — запитах.
— Когато му дойде времето, ще ти дам напътствия — увери ме Аахз. — В този момент имаме да планираме други подробности.
— Например? — полюбопитства Танда.
— Например какво да предприемем с тия сигнални кули — сопна се той като посочи с глава една от постройките в далечината.
Сетне помълча и добави:
— Вероятно няма да ни остане време да разгадаем кода им, така че най-доброто, което можем да сторим, е някак си да им прекъснем сигналите. Ти каза, че си подбрала някои специални ефекти от Пазара. Имаш ли средство, дето бихме го използвали срещу въпросните кули?
— Не съм сигурна — смръщи се замислено Танда. — Ще ми се да ми беше споменал нещо за това, преди да ида да пазарувам.
— Какво ще кажете за Аякс? — подхвърлих.
— Какво за Аякс? — контрира Аахз.
— Колко близо трябва да бъде до мишените, за да прекъсне работата им със своята стрелба?
— Не знам — повдигна рамене демонът. — Защо не питаш него?
Изгаряйки от нетърпение да последвам собственото си предложение, приклекнах до дремещия стрелец.
— Ъ-ъ-ъ… Аякс — повиках го кротко.
— Кво щеш, младо? — реагира старецът, като се събуди в миг.
— Виждаш ли тези сигнални кули? — посочих му далечните постройки.
Той се изправи на крака и присви очи в указаната посока.
— Разбира се, че ги виждам.
— Ние… м-м-м… аз се чудех дали можеш да използваш лъка си, за да прекъснеш сигналите им?
Вместо отговор Аякс изтегли една стрела изпод плаща си, постави я на тетивата и я пусна, преди да успея да го спра.
Стрелата изчезна към най-близката кула. Със свито сърце напрегнах взор, опитвайки се да проследя полета й.
На платформата на кулата стоеше един човек, подпрял флагчето си върху парапета до него. Внезапно флагчето се прекатури и полетя към земята — очевидно прекършено на няколко пръста от напречната летва. Мъжът се приведе и вдигна от пода долната част на дръжката, като гледаше с явно объркване счупения й край.
— Някакви други мишени? — запита Аякс.
Беше се облегнал небрежно на лъка си, извърнал гръб към сцената. Дори не си бе дал труда да погледне дали стрелата му ще попадне в целта.
— М-м-м… не точно сега, Аякс — уверих го аз. — Отивай да спиш.
— Нищо против, синко — усмихна се старият човек и взе да се настанява на земята. — Утре ще има много мишени.
— Това пък откъде го разбра?
— Ако се съди по този сигнал, дет’ го прекъснах току-що — ухили се той, — армията е решила утре да потегли.
— Ти можеш да четеш сигналите? — примигнах насреща му.
— Естествено — кимна Аякс. — Войските използват само осем различни кода и аз ги знам всичките. То си е част от моя занаят.