— Дали да не го… — започнах аз.
— Прекалено късно! — изръмжа Аахз. — Преструвай се.
Войникът вече бе дошъл почти до нас, във всеки случай достатъчно близо, за да забележа мига, когато изостави отегченото си изражение и пусна една насилена усмивка.
— Съжалявам, приятели — подхвърли той с явно упражнявана властност. — Ще трябва да очистите терена. Скоро ще тръгваме, а вие ни препречвате пътя.
— Извикай дежурния си офицер! — ревна гръмогласно Аахз срещу него.
— Моят какъв? — намръщи се боецът.
— Дежурния, началството за днес, командира — както го наричаш този, дето в момента ръководи вашия отряд — поясни Аахз. — Трябва да има някой, който движи нещата, и ако ти си офицер, аз пък съм Майската кралица.
Независимо дали войникът разбра алюзията на ментора ми (лично аз не я разбрах), все пак схвана основния намек.
— Да, има кой да отговаря — озъби се той и лицето му леко потъмня. — Точно сега обаче командирът е много зает, прекалено зает, за да се шляе наоколо и да приказва с цивилни. Подготвяме се да придвижим войските си, господине, така че си заберете синчето и се разкарайте от пътя. Ако искате да гледате войниците, ще трябва да ни последвате и да ни зяпате, когато отседнем довечера на лагер.
— Ти имаш ли някаква идея с кого разговаряш? — казах аз с изненадващо мек глас.
— Не ме интересува кой е татко ти, синко — сряза ме солдатът. — Ние се опитваме да…
— Името ми не е Синко, а Скийв! — просъсках аз, като се източих колкото можех нагоре. — Дворцов магьосник в кралство Посилтум, заклел се, че ще защищава кралството. Сега те съветвам да извикаш своя офицер… или може би желаеш утре сутринта да се събудиш върху някое листо на лилия?
Войникът неволно отстъпи крачка назад и подозрително ме изгледа.
— Сериозно ли говори? — попита той скептично Аахз.
— Обичаш ли мухи? — усмихна му се моят партньор.
— Искаш да кажеш, че този наистина може…
— Виж к’во — прекъсна го Аахз, — не съм взел да се правя на слуга на момчето заради страхотното му лично излъчване, ако загряваш какво имам предвид.
— Аха… м-м-м… — боецът предпазливо заотстъпва към лагера. — Аз ще… ъ-ъ-ъ… ще доведа моя командир.
— Тука сме — увери го Аахз.
Войникът кимна и се оттегли със скорост, значително по-голяма от тази, с която се беше приближил.
— Дотук добре — отбеляза с усмивка люспестият.
— А кое не му е наред на моето лично излъчване? — безцеремонно попитах аз.
Аахз въздъхна.
— По-късно, момче. Засега се съсредоточи да изглеждаш надменен и величествен, става ли?
Става или не, но нямаше какво толкова друго да се прави, докато чакахме офицерът да се покаже.
Очевидно новината за нашето присъствие се разпространи за рекордно време сред противника, защото дълго преди да видим каквато и да била следа от началство, в края на лагера се събра цяла тълпа войници. Като че ли всички приготовления бяха най-малкото временно отложени, та тия солдати да се строят, проточат шии и ни загледат тъпо.
Усещането, че сме предизвикали такава сензация, бе донейде приятно — докато не забелязах, че преди да се присъединят към тълпата, няколко боеца слагат брони и запасват оръжия.
— Хей, Аахз!
— Да, Скийв?
— Мислех си, че това ще е мирна среща.
— Мирна е — увери ме той.
— Но те се въоръжават! — изтъкнах аз.
— Спокойно, момче — прошепна ми в отговор. — Не забравяй, че Аякс ни прикрива.
Опитах да се концентрирам върху тази мисъл. Сетне видях, че един човек, очевидно офицерът, приближава към нас между двама войници, и се съсредоточих върху мечовете, които всички те носеха.
— Аахз! — просъсках.
— Отпусни се бе, момче — посъветва ме той. — Спомни си за стреландеца Аякс.
Спомних си. Освен това си спомних, че имат огромно чистено превъзходство.
— Доколкото разбирам, вие, господа, сте пратеници от Посилтум? — запита началникът, след като спря отпреде ни.
Аз вдървено кимнах, надявайки се, че отсеченото ми движение ще бъде изтълкувано по-скоро като признак на раздразнение, отколкото на уплаха.
— Чудесно — ухили се самодоволно офицерът. — Тогава в качеството си на първия представител на Империята, който е влязъл в контакт с представители на Посилтум, имам удоволствието официално да обявя война на вашето кралство.
— Как се казваш? — огледа го нехайно Аахз.
— Клод — отвърна онзи. — Защо питаш?