С тези думи Аякс се завъртя на пети и отпраши в тъмнината.
Рискът беше пресметнат, но все още бях плувнал в студена пот заради гнева на възрастния мъж. Освен това съзнавах, че останалите от групата са се вторачили в мен с мълчаливо очакване.
— Предполагам, че сега се чудите защо го направих — рекох им с усмивка.
Надявах се на отговор, ала мълчанието не се наруши.
— Благодарен съм за всичките ви добри съвети и се надявам, че ще продължите да ги давате и в бъдеще. Но тази войска я водя аз и окончателните решения трябва да вземам аз.
С крайчеца на окото си забелязах, че Аахз повдига вежда, обаче не му обърнах внимание.
— Всички, включително и Аякс, казвахте, че ако го пусна да си тръгне, ако го върна на Дева, няма да стане нищо лошо. Не съм съгласен. Това щеше да му отнеме единственото, което годините са му оставили недокоснато… гордостта. В неговите очи така щяха да се потвърдят най-лошите му страхове — че той се е превърнал в безполезен старец.
Огледах малката си аудитория. Никой не смееше да вдигне взор, за да не срещне моя.
— Да, той може да бъде убит. И какво от това? Аякс е приемал същия риск във всяка война, в която е участвал. По-скоро ще го пратя в някоя битка, знаейки със сигурност, че ще загине, отколкото да го обрека на жива смърт като някакво отдавна залязло минало величие. По този начин той има шанс и като негов работодател аз чувствам, че му дължа този шанс.
Поспрях, за да си поема дъх. Всички отново ме гледаха — явно очаквайки следващите ми думи.
— И още нещо — изръмжах. — Не искам да чувам повече никакви забележки, че Аякс бил безполезен. Тоя стар мъж продължава да си служи е лъка по-добре от всеки друг, когото съм виждал. Ако не мога да намеря способ да го използвам ефективно, това ще е моя грешка като тактик, а не негова! Аз си имам своите кусури, но не възнамерявам да укорявам за тях Аякс, нито пък който и да е от вас.
Ето че пак се възцари тишина, ала от нея хич не ми пукаше. Бях си казал приказката и не изпитвах никакво желание да дрънкам безцелно, просто за да запълвам безмълвието.
— Е, шефе — прокашля се Брокхърст, като се изправи на нозе, — сега мисля да си лягам.
— И аз — отекна Гюс и също се надигна.
— Само още нещо — импът спря, после спокойно срещна взора ми. — Нека в протокола да се запише, че е истинско удоволствие да се работи за теб.
Гаргойлът кимна в съгласие и двамата се скриха сред храстите.
Върху бузата си усетих лека целувка, но докато си обърна главата, Танда бе изчезнала.
— Знаеш ли, момче — каза Аахз, — някой ден от теб ще стане наистина добър водач…
— Благодаря, Аахз — примигнах насреща му.
— … ако доживееш дотогава — заключи моят ментор.
Известно време продължихме да стоим мълчаливо един до друг. Глийп очевидно бе задрямал, защото кротко похъркваше, докато не спирах да го галя.
— Стига да не е нахално — попита най-накрая демонът, — какъв е този твой основен план за утре, дето си го изградил около Аякс?
Пуснах дълга въздишка и затворих очи.
— Нямам план — признах. — По-скоро се надявах, че ти ще имаш някоя и друга идея.
— Опасявах се, че точно туй ще кажеш — възропта Аахз.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:
Какво ли ще стане, ако обявят война, а пък дойде само едната страна…
— Събуди се, момче!
Върнах се към пълно съзнание, понеже бях насила запокитен настрани по горските бабунки — вероятно подпомогнат от бързо задействащия се крак на моя ментор.
След като се пързулнах и спрях, изразходвах по-голямата част от енергията си и повдигнах глава.
— Аахз — обявих надуто, — като водач на този отряд взех още едно решение. Отсега нататък искам да ме събужда Танда.
— Няма такъв вариант — злобарски ми се присмя люспестият. — Тя отиде на разузнаване на десния фланг. Или аз, или драконът.
Прекрасен избор. Изведнъж осъзнах колко е светло.
— Хей! — примигнах. — Късно ли е?
— Смятай, че има горе-долу една минута, преди пукотевицата да започне — нехайно отвърна Аахз.
— Колко! — ахнах. Веждите на первекта щръкнаха за миг, докато премисляше думите си. Бунатските мерки за време все още малко го затрудняваха.
— Един час! — усмихна се той тържествуващо. — Точно така. Един час.
— Тъй е по-добре — въздъхнах и пак се отпуснах в хоризонтално положение.
— Ставай бе, момче! — заповяда Аахз. — Оставихме те да спиш, докогато можехме, но вече ни трябваш, за да инспектираш войската.