— Ти инструктира ли я? — прозинах се аз и приседнах. — Ясен ли е планът?
— Толкова ясен, колкото изобщо би могъл да бъде, като се вземе всичко предвид — помръдна рамене той.
— Хубаво — надигнах се на крака. — Хайде да вървим. Пътем ще ме осведомиш за последните промени.
Двамата с него бяхме стояли до късно през нощта, обмисляйки днешния план, и сега открих, че наистина горя от нетърпение да го видя вкаран в действие.
— Трябва да си щастлив, че не си на страната на противника — изхили се Аахз, когато тръгнахме да се присъединим към останалите. — Старият Клод здравата си уплътнява времето, което му отпуснахме.
— Намира им работа, нали? — усмихнах се аз.
— От поник слънце — самодоволно потвърди демонът. — Упражнения, заточване на мечовете — в имперската армия няма мегдан за скука, туй поне е сигурно.
Не бях убеден, че споделям ентусиазма на Аахз, задето враговете прекарвали много време в острене на оръжията си. За късмет бях избавен от необходимостта да му отговоря, тъй като Гюс затрополи към нас.
— Току-що изтървахте рапорта на Брокхърст — уведоми ни той. — На левия фланг все още нищо.
— Можем ли да разберем от сигналите им дали са получили допълнителни подкрепления? — попитах.
— Ако им вярваш на флагчетата — възрази Аахз. — Няма да е за пръв път някоя армия да открие, че неприятелят е разгадал кода й, и да започне да изпраща подвеждащи сигнали.
— О — рекох дълбокомислено.
— Като стана дума за това — подхили се моят наставник, — знаеш ли какви съобщения са предавали вчера? Ония, в които се говори за „срещнахме лека съпротива“.
— Спомням си.
— Е, изглежда, Клод е решил, че ако иска да си изкара повишение от тая работа, следва да качи залога. През нощта ни е издигнал във „въоръжена опозиция… трябва да се потисне със сила!“. Ловко, а?
Преглътнах с мъка.
— Това означава ли, че ще придвижат подкрепления? — кимнах, стараейки се гласът ми да звучи нормално.
— Няма начин, момче — намигна ми Аахз. — Клод отхвърли всички предложения за помощ, които дойдоха по веригата. Той продължава да твърди, че може да се оправи и с отряда, който командва.
— Бих казал, че прекале-е-но много си е проточил вратленцето — подметна Гюс.
— … и ние сме просто онези, дето ще му го клъцнат — довърши Аахз.
— Къде е Аякс? — смених темата.
— Долу, в края на гората, за да си избере стрелкова позиция — отвърна гаргойлът. — Не се тревожи, шефе. Буден е.
Всъщност, що се отнася до Аякс, не това ме тревожеше. Все още ясно си спомнях гневния му вид, когато снощи го нарекох страхливец.
— Добрутро, младо — поздрави стрелецът, като се появи от храстите. — Смятам, че съм подбрал чудесно местенце.
— Здрасти, Аякс — отвърнах. — Виж… ъ-ъ-ъ… когат’ намериш малко време, бих искал да си поговорим за снощи.
— Тая изобщо не я мисли — успокои ме старецът и се захили. — Аз дори съвсем я забравих.
В очите му имаше блясък, който противоречеше на думите му, ала щом той бе готов да се преструва, че нищо не се е случило, това засега напълно ме устройваше.
— Не ми се ще да ви прекъсвам — прекъсна ни Аахз, — но считам, че приятелчето Клод вече е на сто процента готово да тръгне.
И действително лагерът в далечината се оформяше в походна колона. Влачените на ръка каруци бяха натоварени и подредени, а край тях личаха строени ескортиращите групи. Сигналната кула въпреки външния си вид очевидно също бе лесно подвижна и неколцина потни войници я бутаха напред в края на шествието.
— Закъсня! — подхили се Аякс. — Нал’ ти рекох, младо, във всички измерения армиите са от един дол дренки.
— Хайде, момче — живо каза Аахз. — Свърши си работата. Вече е време да заемем позиция.
Кимнах и затворих очи, за да се съсредоточа. С няколко мазки на умствената ми четка промених чертите на Гюс, докато гаргойлът стана огледален образ на мен самия.
— Много добре — критично отбеляза Аякс, поглеждайки ту Гюс, ту моя милост.
Повторих процеса и възстанових Аахзовата маскировка като „съмнителния тип“.
— Е, значи ние потегляме — махна с ръка менторът. — И нека врагът да се обърка!
Днешният план изискваше Гюс да ме замества. Идеята беше, че ако нещо тръгне на зле, неговата каменна плът не само ще го предпази от вреда, но и ще служи като щит за прикритие на Аахз.
Някак не ми се виждаше редно да остана в относителна безопасност отзад и същевременно да изпратя другиго да рискува вместо мен. Хрумна ми, че предната нощ, когато разговарях с Аякс, може би бях нарекъл страхливец не този, когото трябваше.
Човекът от Стреландия обаче комай прие ставащото без никакви въпроси.