То си беше жив театър, но и творческо удоволствие.
Скромно ще призная, че маскировката ми жънеше потресаващ успех. Фактически точно това бе характерната реакция на множество посетители спрямо нея. Някои се потрисаха и пищяха, други гаче се поболяваха, трети чертаеха разни религиозни символи във въздуха между тях и моя милост. Никой обаче не избираше възможността да остане за нощувка.
Докато експериментирах с различните физически недъзи, Аахз съвсем оправдано изтъкна, че за болшинството хора нито един отделен дефект не е отблъскващ. Всъщност в измерение от рода на Буна повечето люде ги намираха нормални. Така че за да гарантирам желания резултат, възприех куп сакатлъци.
В новото си преображение аз ходех с болезнено накуцване, имах гърбица и деформирана ръка, явно поразена от неизцерима напаст. Доколкото ми бяха останали зъби, те бяха криви и разядени; лявото ми око проявяваше склонност да блуждае независимо от дясното. Носът ми — по-точно цялото лице! — не бе симетричен и като майсторско попадение за моите способности на хамелеон из сплъстената ми коса и оръфаните дрехи пълзяха някакви зловредни на вид насекоми.
Общият ефект беше ужасяващ.
Дори Аахз призна, че обликът ми го тормози, а това, имайки предвид с какви неща се бе сблъсквал при пътуванията си из разните там измерения, криеше действително голяма похвала…
Изведнъж моите мисли бяха прекъснати от появяването на нашия посетител. Изпънат като глътнал бастун, той бе яхнал странично огромна нелетяща ездитна птица. Не носеше никакви видими оръжия, нито пък униформа, ала стойката му издаваше войника у него далеч по-красноречиво от който и да било параден мундир. Очите му бяха нащрек и непрекъснато се стрелкаха подозрително, докато водеше своята твар към хана с бавни, сдържани стъпки. Много учудващо, но взорът му мина на няколко пъти през мен, без да отбележи моето присъствие. Може би не схващаше, че съм жив. Това не ми се понрави. Мъжът напомняше повече ловец, отколкото обикновен пътешественик. Както и да е, той бе тук и аз трябваше да се оправям с положението. Влязох в ролята си на хотелиер:
— Благородният гу’син ша иска ли стая?
Веднага след въпроса тръгнах към него с нормалната си поклащаща се походка. За в случай че изтънчеността на моята маскировка му убегнеше, пуснах доста слюнка да се процеди от ъгъла на устата ми и да се плъзне невъзпрепятствана надолу към брадичката. Минута-две акълът на госта бе зает с укротяването на ездитното му животно. Може и да не беше способна да хвърчи, но птицата се опитваше да се вдигне във въздуха.
Очевидно метаморфозата ми бе засегнала някаква първична струнка в нейния ум — струнка, датираща отпреди нелетящите й прародители.
Изчаках, наклонил любопитно глава, докато човекът се бореше да усмири пернатата твар, която явно не я свърташе на едно място. Най-подир непознатият насочи вниманието си към мен. Сетне мигом отвърна поглед и съсредоточено зазяпа небето.
— Дошъл съм да търся онзи, който е известен като Скийв магьосника — рече ми той.
Сега беше мой ред да подскоча. Доколкото бях информиран, никой освен Аахз и чирака му не знаеше кой съм, какво представлявам, а още по-малко къде се намирам.
— О, това съм аз! — блъвнах, като съвсем се забравих и използвах истинския си глас.
Ездачът обърна към мене ужасени очи, заставяйки ме да си припомня как точно изглеждам.
— Туй ми й господарят! — поправих се набързо. — Стой тука… ша го доведа.
Завъртях се на пети и чевръсто хлътнах в хана. Вътре ме чакаше Аахз.
— Какво има? — подхвърли.
— Той е… иска да говори със Скийв… тоест… разбираш ли? — запънах се нервно аз.
— Е, и? — натърти демонът. — Тогава що щеш тук? Излез навън и поприказвай с човека.
— В тоя вид?
Аахз опули жълтите си зъркели към тавана, силно ядосан.
— На кой му пука как изглеждаш? — лавна. — Хайде, момче. Този гостенин е напълно непознат!
— На мен! — заявих аз, като се изпъчих горделиво. — Той питаше за Скийв магьосника и си помислих…
— Той какво? — прекъсна ме люспестият.
— Попита за Скийв магьосника — повторих, докато скришом изучавах очакващата отвън фигура.
Ездитната птица клъвна нещо в праха.
— Струва ми се, че е войник — допълних.
— Струва ми се изплашен — сопна се Аахз. — Следващия път може би ще трябва да си малко по-пестелив с маскировката.