Выбрать главу

Дори и някой да забеляза горящите каруци, на практика никой не се позабави.

— Ехе-хе-хей! — възкликна Аякс и ме тупна по гърба. — Туй свърши работа. Глей ги как търчат. Тез приятели комай никогиш по-рано не са виждали перверт.

— Вероятно наистина не са виждали — подметнах аз, докато се опитвах с разтъркване да възстановя що-годе чувствителността на рамото си.

— Знайш ли — провлече глас стрелецът, присвивайки очи към сцената под нас, — дойде ми нещо наум. Тия момчета офейкаха толкоз бързо, че забравиха да сигнализират на когото и да било. Мислиш ли, че ще можем да го сторим вместо тях?

— Как? — попитах.

— Е — ухили се той, — аз разпознавам сигналите, пък ти си магьосник. Ако ти кажа какъв сигнал да подадеш, мож’ ли го направи? Без никой да го държи.

— Сигурно ще успея — съгласих се. — Какво ще ни трябва за целта?

— Чакай да се сетя — навъси вежди стреландецът. — Ще ни трябват един череп, две ивици червен плат, една черна топка, една…

— Спри малко, Аякс — казах, като вдигнах ръка. — Смятам, че има по-лесен сигнал, който те ще разберат. Гледай сега.

Изпратих нататък нова струя енергия и платформата на кулата избухна в пламъци.

— Мислиш ли, че ще разчетат съобщението? — подсмихнах се аз.

Аякс наблюдава втренчен известно време горящата кула.

— Доста те бива за това, младо — промърмори той най-подир. — Да изпратиш огън толкова надалеч.

— Аха — започнах скромно, — ние, магьосниците, можем…

— Разбира се — продължи старецът. — Щом умееш да вършиш туй, значи всъщност ний с Черньо не сме ти трябвали, за да се справиш с тези каруци, нал’ тъй?

Схванах грешката си прекалено късно.

— Аякс, аз…

— Много ми е чудно, що си даде всичкия тоя зор само да ме убедиш, че не съм безполезен.

— Ти не си безполезен — ревнах насреща му. — Това, че просто понякога не си необходим, не означава, че си безполезен. Може и да съм млад, но съм достатъчно възрастен, за да го знам.

Аякс ме гледа някое време, сетне изведнъж се усмихна.

— Да пукна, ако не си прав, мла… Скийв — разсмя се той. — Май и аз го знаех, ама замалко съвсем го забравих. Дай мъничко вино от таз бъчонка, дет’ е привързана към твоя дракон. Ще ми се да ти се отблагодаря както се полага, задет’ ми го напомни.

Към лагера си тръгнахме заедно.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА:

Командната верига е гръбнакът на военната структура и тя трябва стриктно да се спазва.

Ч. КРИСТИАН

Настроението в лагера беше разбираемо празнично. Ако обаче бях хранил някакви надежди да се присъединя към веселбата, те бяха разбити, когато Аахз ме поздрави.

— Насам, момче! — махна ми с ръка. — Имаме малко нещо да планираме!

— Туй му й опаката страна да си генерал, младо — промърмори съчувствено стреландецът. — Не всичко е речи и слава. Отивай. Аз свойто пиене ще си го взема с момчетата.

И той наклони глава към Гюс и Брокхърст, които вече бяха при виното. Тананда ме чакаше заедно с Аахз. Това направи моя избор донейде по-лек.

— Добре, Аякс — усмихнах му се. — Скоро ще ви настигна.

— Поздравления, хубавецо! — намигна ми зеленокосата, щом се присъединих към тях. — От сума ти време не съм наблюдавала толкова изпипана работа.

— Благодаря, Танда — изчервих се аз.

— Виждам, че двамата с Аякс пак си говорите — рече Аахз и ме огледа, повдигнал вежди. — Само по себе си не е лош номер. Как ти се удаде?

— Ние… ъ-ъ-ъ… водихме един дълъг разговор — отвърнах неясно. — Ти май спомена, че сме имали нещо за планиране?

— По-скоро нещо като инструктаж — призна Аахз. — Танда е донесла тук няколко специални ефекта, за които мисля, че трябва да те осведомим.

Напълно бях забравил за нейните покупки, заради които останах сам на Пазара. Сега, след като ме подсетиха за тях, любопитството ми достигна нови висоти.

— Какво си взела? — запитах нетърпеливо.

— Нищо особено зрелищно — сви рамене тя. — Понеже знаех, че участва и Аахз, си направих сметка, че бюджетът ни ще е окастрен, и затова се ограничих с най-необходимото.

— Що просто не му ги покажеш? — изръмжа нашият партньор. — Спести ни просветителските коментари.

Момичето му се изплези, но измъкна от пояса си лека платнена торбичка.

— Първо на първо — започна — помислих, че ще можем да използваме малко светкавичен прах. Винаги впечатлява селяндурите.

— Светкавичен прах — бавно повторих аз.

— Запалваш го — подсказа Аахз, — той изгаря бързо и ти дава облак дим.

— Тук нося цяла дузина пликчета от него — продължи Танда, като ми показа съдържанието на кесията си. — Най-различни цветове и размери.