Сред военните се разнесе неясен глъч от кратка консултация. Най-накрая един от тях, очевидно главният, пристъпи напред.
— Искаме да говорим с твоя господар! — отвърна врагът по протокола.
— Точно сега той е малко нещо зает — прозина се моят наставник. — Мога ли аз да ви помогна някак?
Главният леко почервеня.
— Аз съм командирът на този сектор! — лавна. — Желая да се срещна със Скийв, командира на защитата, а не с неговия лакей!
Подхвърлих едно от пакетчетата със светкавичен прах на земята до нозете си.
— Щом настояваш — проръмжа Аахз, — ще го доведа. Само че той няма много да се зарадва.
— Не съм дошъл тук да го правя щастлив — викна парламентьорът. — Хайде, омитай се!
— Няма да има нужда — злобно го изгледа Аахз. — Той е магьосник. Чува и вижда всичко, което чуват и виждат неговите служители. Ей сега ще дойде.
Това бе уговореният знак за мен. Пуснах на земята невидимия лист и в същия миг запалих пликчето с прах.
Резултатът си струваше да се види.
Войниците (с изключение на водача им) отстъпиха няколко крачки назад. За тях изглеждаше, като че ли внезапно съм се появил от въздуха, материализирайки се сред облак червен дим.
За мен ефектът не бе толкова впечатляващ. Когато пакетчето светкавичен прах избухна, ми стана ясно, че наблюдаването на валмо дим от известно разстояние значително се различава от това да стоиш в епицентъра.
Щом алените талази ме обгърнаха, усетих не ликуващ триумф, а по-скоро почти неудържимо желание да кашлям и кихам.
Усилията ми да потисна реакцията си ме накараха да изкривя лице до степен да заприличам не съвсем бегло на Гюс.
— Спокойно, господарю! — възпря ме Аахз.
— Аххх! — изпъшках аз.
— Не позволявай на гнева си да надделее над разума — бързо-бързо продължи моят ментор. — Те не знаят с какви сили си играят.
— Аз… исках да не ме безпокоят — успях да издумам най-подир, тъй като възстанових дишането си заедно с разпръскването на дима.
Водачът на групата бе останал на своето място през цялото време, макар сега да изглеждаше малко по-блед и не тъй уверен в себе си, както когато си имаше работа с Аахз.
— Ние… ъ-ъ-ъ… се извиняваме, загдето те обезпокоихме — започна колебливо той. — Но възникнаха някои въпроси, които изискват незабавното ти внимание… и по-специално войната, в която в момента сме въвлечени.
Огледах го прецизно. Сякаш бе скроен по-другояче от Клод.
— Опасявам се, че имаш предимство пред мен, господине — казах му уклончиво. — Ти комай ме познаваш, обаче аз не си спомням да сме се виждали по-рано.
— Досега не сме — навъсено отвърна водачът. — Бъди сигурен, че ако се бяхме срещали, един от нас вече нямаше да бъде тук. Познавам те от онова, дето се говори за теб, и особено от положените ти напоследък усилия да устоиш на напредъка на нашата войска. Що се отнася до мен, аз съм Антонио, командир на дясното крило в левия фланг на имперската армия. Това са моите офицери.
И с небрежен жест махна към бойците зад гърба си. Те реагираха, като се изпъчиха още повече и арогантно вирнаха брадички напред.
Поздравих ги с леко кимване.
— Къде е Клод? — попитах нехайно. — Останал съм с впечатлението, че той беше офицер от същия този сектор.
— Прав си — засмя се насила Антонио. — Беше. В момента е отстранен, докато бъде даден на военен съд, както си му е редът… за некомпетентност!
— За некомпетентност? — повторих като ехо аз. — Хайде сега, господине, не си ли малко рязък? Макар може би Клод лекичко и да е надценил способностите си, не бих казал, че е некомпетентен. Нека уточня, че в края на краищата той си имаше работа със свръхестествени сили, ако ти е ясно за какво става дума.
Докато говорех, драматично разшавах пръсти към Аахз и премахнах маскировката му.
Ченетата на придружаващите офицери увиснаха, което провали ефекта от арогантната им щръкналост. После первектът им се ухили до ушите и те затвориха в унисон уста, за да преглътнат с мъка.
Антонио не се впечатли.
— Да, да — оживено подзе той, като махна с ръка, все едно че гонеше досадна муха. — Получихме доклади, множество доклади за твоята връзка с демоните. Некомпетентността на Клод се състои в катастрофалното подценяване на силите, които са му се противопоставили. Бъди сигурен, че аз няма да бъда обвинен в същата грешка.
— Не разчитай на това, Тони — злобно се обади Аахз. — Ние, демоните, можем да бъдем доста хитри.
Офицерът не му обърна внимание.
— Както и да е, не сме тук, за да си разменяме празни любезности — рече той, като се втренчи остро в мен. — Смятам, че имаме да водим спор относно правото за минаване през това конкретно парче земя.