— Май бих предпочел да се разправям с войниците — кисело подметнах аз.
— Горе главата, Скийв — сопна се Аахз и ме побутна с лакът. — Каквото е писано да се случи, ей сега ще стане.
Разбрах какво има предвид и това ме обезпокои отново. Време да поразмишлявам над него обаче нямаше. Антонио току-що се бе появил.
Той излезе иззад единия ъгъл на гигантския сандък, дълбоко потънал в разговор с някакъв подозрителен на вид човек с плащ и качулка. Хвърли поглед към нас, усмихна се и весело ни махна.
Ние не му махнахме.
— Момче, тая работа не ми харесва — изръмжа Аахз.
И на мен не ми харесваше, но освен да чакаме, нямахме какво друго да сторим. Антонио приключи разговора си с непознатия мъж, отстъпи заднишком и скръсти ръце на гърдите си. Онзи отпъди с длан някои от войниците кибици настрани, сетне сам направи крачка назад. Изпъна се в цял ръст и започна да ръкомаха насам-натам по твърде озадачаващ начин. Тогава вятърът донесе звука до ушите ми и аз разбрах, че непознатият напява.
— Аахз! — ахнах. — Те си имат собствен магьосник.
— Знам — ухили ми се в отговор Аахз. — Ала от това, което мога да чуя, той ги будалка по същия начин, както ти будалкаше двора в Посилтум. Вероятно не притежава повече магически сили от мен.
Моят ментор още не бе довършил забележката си, когато обърнатата към нас стена на огромния сандък бавно се сниши към земята. От вътрешността на масивния контейнер се показа един дракон.
Сандъкът беше голям — да речем, повече от тридесет стъпки дълъг и двайсет висок, — но като се съди по вида на дракона, вътре той нямаше къде да се извърне.
Беше голям! Искам да кажа, наистина голям!
Вижте какво, аз никога не съм се заблуждавал относно ръста на Глийп. Макар и с десетстъпковата си дължина да ни се струваше едричък тук, на Буна, на Дева бях наблюдавал екземпляри, които го правеха да изглежда малък. В сравнение със звяра обаче, който в момента изникна срещу нас, всички останали бяха направо джуджета.
Беше шанжанирано синкаво-зелен по цялото си телосложение и далеч по-змиеподобен, отколкото драконите, дето бях виждал дотогава. Имаше масивни прилепови криле — тях ги протягаше и свиваше, докато с мъка се изплъзваше от ограничаващия го сандък. От очните му падини излизаше сребрист блясък, който би го уподобил на машина, ако не бяха плавно преливащите движения на мощните му крайници.
За момент бях почти изцяло завладян от прекрасното зрелище, което представляваше, докато се измъкваше на бойното поле. После драконът отметна глава назад, изрева и всичкото ми възхищение се сви, застивайки като ледена топка вътре в мен.
Огромната морда се заизвръща и най-накрая очите й се спряха право върху нас. Сетне той закрачи напред.
— Време е за по-добрата част от мъжеството, момче — пошепна Аахз и ме подръпна за ръкава. — Дай да се измитаме оттук.
— Чакай малко, сър! — изстрелях в отговор. — Забелязваш ли онуй? Какво държи пазачът?
Окото ми бе доловило златист отблясък под слънчевата светлина. Стражът на дракона стискаше в юмрука си един златен медальон, с който принуждаваше звяра да върви напреде.
— Аха! — отвърна Аахз. — И?
— Виждал съм такъв амулет и по-рано! — обясних развълнувано. — С него той влияе върху животното!
Деволът продавач от шарения павилион, откъдето се сдобих с Глийп, носеше подобен медальон. Използваше го да контролира драконите… По-точно още непривързалите се към някого дракони. Привързалите се особи могат да бъдат контролирани от техния собственик без чужда помощ. А пък капризната твар се привързва към теб, когато я нахраниш. По този начин аз се „обогатих“ с Глийп. Нахраних го или нещо такова. Всъщност той сам си отхапа бая голямо парче от ръкава ми.
— Добре де, момче, не стой просто така — ревна Аахз, като прекъсна моя унес. — Вземи го!
Пресегнах се с ума си и докопах медальона. Стражът усети, че той понечи да отлети, и го стисна по-здраво, борейки се с мен за своето притежание.
— Аахз… Не мога да го взема — извиках. — Не го пуска.
— Тогава си плюй на петите, момче — нареди ми менторът. — Кажи на Аякс да очука тоя пазач. А още по-добре кажи на Гюс да стои нащрек заедно с Бърфърт за всеки случай. Аз ще се опитам да заглавичкам дракона.
Една картина проблесна в мозъка ми. Видях отстрани как аз, Скийв, дворцовият магьосник, офейквам на безопасно място, докато Аахз се изправя самичък срещу звяра. Сякаш нещо в главата ми присмехулно ми се озъби.