Имперското началство замислено задъвка устната си.
— Чудесно — рече. — Тъй като ти показа интерес към кариерата му, ще ти дам за заложник Клод.
Младият офицер пребледня, ала дума не продума.
— Съгласен — потвърдих. — Ще чакаме вашето решение.
Направих знак на другарите си и те послушно започнаха да излизат от павилиона. Клод се поколеба, сетне се присъедини към процесията.
Щеше ми се да кажа на Аахз да бъде предпазлив, но прецених, че не бива да го върша. Нямаше да е добре да призная уязвимостта на моя партньор пред командира. Така че вместо това кимнах отсечено на офицерите и последвах съратниците си.
Танда и Брокхърст вече бяха изминали голяма част от пътя към гората. От другата страна Клод ме чакаше да изляза и закрачи до мен.
— Докато разполагаме с подходящ момент — каза надуто той, — бих искал да ти благодаря, загдето се намеси в моя полза пред началниците ми.
— Изобщо не го споменавай — отнесено смънках аз.
— Не, действително — настоя офицерът. — В тези времена рицарството към един противник е нещо рядко. Мисля…
— Виж какво, Клод — изръмжах, — отдай го на изчанченото ми чувство за справедливост. Аз не те харесвам, не те харесах и когато се срещнахме за пръв път, но това не те прави некомпетентен. Неприятен може би да, ала не и некомпетентен.
Държах се по-рязко с него, отколкото възнамерявах, обаче се безпокоях за Аахз.
Като го смъмрих така, той потъна в неловко мълчание, което продължи почти докато стигнахме до дърветата. Тогава се прокашля и пробва още веднъж.
— М-м-м… Скийв?
— Да? — отзовах се рязко.
— Аз… ъ-ъ-ъ… опитвах се да кажа, че съм ти благодарен и ще ти се отплатя по всички разумни начини, които са ми достъпни.
Въпреки моята угриженост предложението му проникна в ума ми като евентуална възможност.
— Дали отговарянето на няколко въпроса попада под рубриката „Разумни“? — подхвърлих с нехаен тон.
— Зависи от въпросите — предпазливо отвърна Клод. — Аз все още съм имперски войн и моите правила за поведение ясно изискват…
— Виж какво ще ти кажа — прекъснах го с нетърпение. — Аз ще те питам, а ти ще решаваш дали можеш да отговориш. Това достатъчно честно ли е?
— Ами така изглежда — призна той.
— Добре — започнах. — Първи въпрос. Мислиш ли, че твоят командир ще заобиколи Посилтум?
Заложникът някое време избягваше погледа ми, сетне енергично поклати глава.
— Не би следвало да отвръщам на подобно питане, но ще го сторя. Нямам усещането, че командирът изобщо го е разглеждал като сериозна възможност, нито пък който и да било офицер под онзи навес. Дори и сред най-преданите му и опитни войски той е известен с прякора Звяра15. Мога да те уверя, че не е заслужил това си прозвище, като се е предавал или капитулирал, докато неговата армия все още е била читава.
— Тогава защо си даде труда да участва в тая среща? — подпитах аз.
— За да спечели време — повдигна рамене Клод. — Както забелязаха твоите асистенти, той използва отсрочката, за да съсредоточи войските си. Единственото правило, към което се придържа командирът, е „Победа на всяка цена“. В този случай цената, дето ще плати, изглежда, е неговата чест.
Поразмислих над това за момент, преди да задам следващия си въпрос.
— Клод — внимателно произнесох аз, — ти си заставал срещу нас в боя и познаваш своята собствена армия. Ако предсказанието ти е правилно и Звяра ни нападне с войските си, какви, по твое мнение, са нашите шансове да победим?
— Никакви — отвърна тихо офицерът. — Зная, че може да ти звучи като вражеска пропаганда, но ще те помоля да повярваш в моята искреност. Дори и с допълнителните сили, които показахте тази вечер, задвижи ли Звяра легионите си, те ще ви прегазят. На ваше място щях да се възползвам от прикритието на нощта, за да се измъкна, и не бих се боял, че ще бъда заклеймен като страхливец. Вие сте изправени срещу най-мощната армия, която някога е събирана. Срещу такава угроза няма страхливост, а самосъхранение.
Повярвах му.
Единственият въпрос беше какво да правя със съвета му.
— Благодаря ти за препоръката — рекох церемониално. — Внимателно ще обмисля думите ти. Засега се налага да останеш тука на открито, както обещах; аз трябва да се посъветвам с моята войска.
— Само още нещо — Клод сложи длан върху ръката ми, за да ме задържи. — Ако твоят помощник — онзи, дето не напусна мястото на срещата — го сполети някаква беда, ми се ще да те помоля за едно. Спомни си, че съм бил тук с теб и нямам никакво участие в това.
— Ще си припомня — кимнах му и издърпах ръката си. — Но ако Звяра се опита да упражни насилие върху Аахз, се обзалагам, че ще поиска да не го е правел.
15
В тези глави се срещат редица шеговити препратки към римската история. На английски Звяра (the Brute) и Брут (Bruthus) имат сходно звучене. Играта с другите имена (Клавдиите, Марк Антоний, Юлий Цезар) е още по-прозрачна. — Б.пр.