— Всичко е запалено, младо — изкиска се Аякс, като прекъсна мислите ми. — Мога ли да сторя още нещо за теб?
— Не точно сега, Аякс — отговорих, — обаче стой наблизо.
Бях щастлив, че тази част от моята концентрация вече е свободна. Следващият фокус щеше да ми отнеме всичката енергия, която успеех да насъбера.
Съсредоточих ума си върху тревата пред наближаващото ляво крило. Като доказателство за ефективността на моите усилия тоя сектор от редицата закова на място.
— Иха-а-а! — възкликна Танда с истинско възхищение. — Това си го бива.
Ефектът, който целях, беше да накарам тази трева да прерасне в армия от импове, надигащи се от земята, за да противостоят на имперските войни. В случая вместо демони избрах импове, защото са по-ниски и поради туй изискват по-малко енергия за поддържане на илюзията.
Каквото и да постигаха в действителност магичните ми усилия, то бе достатъчно да накара солдатите да реагират. След като офицерите им изкрещяха няколко заповеди, войниците хвърлиха безредно множество копия на тревата пред тях. Разбира се, оръжията нямаха никакъв ефект срещу противник фантом.
— Слушай, младо — побутна ме внезапно Аякс. — Искаш ли да направя нещо за тез типове, дет’ стрелят по нашия гаргойл?
Извърнах се леко, за да разбера докъде е напреднал Гюс. Летящата фигура тъкмо минаваше над войските в центъра, същите ония войски, които моят огън задържаше на място. Сега аскерите можеха да забележат фигурата зад листа-невидимка и вече реагираха със завиден професионализъм.
Лъконосците от съответното формирование трескаво пускаха стрели по странния силует, който отведнъж се бе появил над главите им, а техните другари полагаха максимум усилия да стигнат до гаргойла, като хвърлят по него копия.
Видях всичко това само с един поглед. Видях обаче и още нещо.
— Почакай минута, Аякс — наредих. — Я гледай!
Изстреляните и хвърлените от централната редица оръжия падаха към земята в гъсто строените подразделения на войските, които все така очакваха заповеди. Няма нужда да обяснявам, че това не беше добре прието — още повече че до момента те не можеха да видят истинската мишена на техния челен отряд. Сигурно им се струваше, че по някаква магия или обсебени от демони, съюзниците им изведнъж са се обърнали и са взели да ги обстрелват.
Няколко карета започнаха да отвръщат на стрелбата, като заповядаха на подчинените си лъконосци да се включат в действие. Други вдигнаха своите щитове и тръгнаха напред с извадени мечове.
Резултатът беше пълен хаос, понеже войските от центъра се опитваха да се защитят от атаката на собствените си подкрепления.
Имайте предвид, че не го бях планирал по тоя начин, но спешно се възползвах от ситуацията. Щом присъствието на един гаргойл може да причини такава суматоха, помислих си аз, няма да е лоша идея да повдигнем още малко залога.
С бързо бръсване на ума ми промених външния вид на Гюс. Сега точно над центъра им се рееше голям дракон. Ефектът си заслужаваше да се види.
Аз обаче не си позволих лукса да наблюдавам. В тези няколко момента бях научил нещо и исках да го изпробвам.
Разтворих във въздуха моята армия импове, а сетне я материализирах отново — не пред войските, ами насред тях! Това хвърли подразделенията в пълен безпорядък. Когато войниците удряха или замеряха илюзорните фигури, най-често вместо врага уцелваха своите другари.
Ако туй продължеше, скоро щяха да бъдат твърде заети да се бият един с друг, за да ни безпокоят.
— Шефе! — извика Брокхърст, носейки се като стрела към мен. — Забелязах командира!
— Къде? — попитах мрачно и се опитах да не изключвам вниманието си от разгарялата се на ливадата битка.
Импът посочи с ръка.
Наистина! Там беше Звяра, който крачеше гневно от формирование към формирование, мъчейки се да възстанови реда във войската си.
Чух издайническия шепот от издърпването на стрела от колчана.
— Аякс! — ревнах аз. — Не стреляй. Той е мой… само мой!
И щом казах тези думи, разтворих всички импове, които бяха близо до Звяра, и вместо това промених чертите на лицето му така, че той заприлича на Аахз.
Шашардисаните солдати видяха как сред тях се появи един демон, размахал меч — демон от оня вид, за който те знаеха, че може да бъде убит. Повече подкокоросване не им трябваше.
За миг мярнах стреснатото изражение на Звяра, преди войските му да се скупчат около него, после цяла гора от униформи го затули от погледа ми.
— Задачата е изпълнена, шефе — обяви Гюс, като възникна до мен. — Каква е следващата?