— Ти… к’во търсиш… — запелтечих аз.
Бях забравил, че при завръщането му листът-невидимка ще скрие гаргойла от нашите очи. Внезапната му поява ме сконфузи.
— Бърфърт ще дойде, веднага щом приключи с обсадното им оборудване — продължи Гюс, размахвайки каменна десница към врага.
Погледнах оттатък ливадата. Прав беше! Тежкото оборудване, което бе подредено зад армията, сега беше потънало в пламъци.
Сетне забелязах още нещо.
Войските вече не се биеха едни с други. Със сепване осъзнах, че между уреждането на сметките ми със Звяра и появата на Гюс бях забравил да поддържам отрядите от импове! При отсъствието на някакъв видим противник имперските сили очевидно се бяха осъзнали и кръжаха насам-натам, опитвайки се да възстановят формированията си.
Не след дълго щяха да бъдат готови отново да атакуват.
— Какво ще правим сега, шефе? — попита нетърпеливо Брокхърст.
Добър въпрос. Реших да поувъртам, докато се пробвам да измисля отговор.
— Ще ви начертая една схема. Някой да ми даде меч.
— Ето, момче. Използвай моя — отвърна Аахз, като ми протегна оръжието.
— Благодаря — рекох разсеяно. — Вижте, тази линия тук е тяхното главно формирование. Ако ние… Аахз!?
— Здрав и читав — ухили се моят наставник. — Съжалявам, че закъснях.
Аахз си беше! Стоеше си, спокойно скръстил ръце, сякаш през цялото време е бил част от нашата група. Реакцията на колегите обаче показваше, че те са изненадани не по-малко от мен от неговото появяване.
— Но ти… — заекнах аз. — Огънят…
— О-о-о, това ли? — сви рамене люспестият. — Щом разбрах какво правят, използвах И-скачача, за да се прехвърля в друго измерение. Единственият проблем беше, че още не бях успял да възстановя настройката, и ми излезе душата, докато намеря пътя обратно към Буна.
Облекчението ме заля като студена вълна. Аахз беше жив! И — много по-важно — бе тук! Изгледите за развоя на битката изведнъж взеха да ми се струват доста по-добри.
— Какво ще правим сега, сър?
— Не знам защо питаш мен, Скийв — невинно примигна насреща ми моят ментор. — Струва ми се, че до момента и сам се справяш чудесно.
Страхотно! Тъкмо когато ми трябваше съвет, получавах комплименти.
— Виж бе, Аахз — започнах нахъсено. — Очаква ни битка, която…
— Шефе! — прекъсна ни Брокхърст. — Там нещо става!
Със свито сърце се обърнах и пак проучих положението.
На сцената се бе пръкнала нова фигура, ако се съди по външния й вид — началник някакъв. Той енергично крачеше пред войската, като ту крещеше, ту размахваше ръце. По петите му вървяха ято офицери, които си мърмореха под нос и кършеха пръсти.
— Това пък какво ли е? — промълвих полу на себе си.
— Момче, стегни се — посъветва ме демонът. — Ако съм чул добре, новината е лоша.
— Хайде сега, Аахз — изпъшках. — Как е възможно нещата да станат по-лоши, отколкото вече са?
— Лесно — сопна ми се той. — Онова там е върховният командващ на имперската армия. Дошъл е да открие какво пречи на напредъка на левия му фланг.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА:
… и тогава си рекох: „Защо ми трябва да го разделям на две?“
Върховният командващ се казваше Големия Юлий и бе съвършено различен от това, което бях очаквал.
Най-напред, когато поиска военен съвет, сам дойде при нас. Придружаван от пълния състав на офицерския си антураж, той извървя целия път през ливадата, за да спре току пред първите дървета. Невъоръжен. Нещо повече, всичките му офицери — вероятно по негово настояване — също не носеха оръжия.
Видя ми се напълно лишен от арогантността, която така преобладаваше у другите военачалници, с които си бяхме имали работа. После ни покани в обширната нова палатка — бе я издигнал насред ливадата специално за срещата. Като го представях на членовете на моята войска, забелязах, че се отнася с голямо уважение към тях и изглеждаше истински доволен да се запознае с всекиго от екипа, дори и с Глийп.
На тази среща участвахме с целия си отбор. Бяхме преценили, че ако някога трябва да покажем нашите максимални сили, сега е моментът.
В изненадващ пристъп на щедрост Аахз отвори виното и сервира пиене на всички присъстващи. Малко го заподозрях. Первектът не би се отказал да сипе нещо в питието, за да спечели една битка. Но когато улових погледа му и повдигнах вежда, ми отвърна с леко завъртане на главата. Явно тоя рунд го играеше честно.
Сетне се заехме с работа.
Големия Юлий ни изслуша с внимание и възхита. Щом приключихме, той въздъхна и помръдна рамене.