— А не се ли получава от сладолед и джинджифилова бира?7 — намръщи се Тананда.
— От ка-кво? — примигнах насреща й.
— Страхотни костюми, наистина страхотни! — разкрещя се някакъв тип, който мина, олюлявайки се покрай нас.
— Време е да направим нещичко за маскировката си — промърмори Танда, като махна с ръка на пияния.
— Вярно — кимнах аз, щастлив, че най-после се съгласихме по конкретен повод.
След опита, събран в други измерения, тази маскировка не би следвало да ме затрудни. Имам предвид, че тупаните бяха хуманоиди и моя милост разполагаше с множество готови модели, от които да тръгна. За беда се сблъсках с някои проблеми.
Първият бе гордостта. Въпреки тълпящите се наоколо маси аз просто не успявах да се спра на два индивида, чийто външен вид да искам да копирам. Никога не съм се смятал за особено суетен; никога не съм мислил, че съм във върховна физическа форма — но това, разбира се, беше, преди да пристигна на Тупания. Всяко същество, което виждах сега, бе изключително зле с килограмите: или в повече, или в по-малко. Ако на някой определен минувач ребрата му не се брояха и не стърчаха изпод кожата му дотолкова, че да изглежда трошлив, то той (или тя) се движеше под огромни гънки мазнина, които се натрупваха и издуваха на кръста, брадичката и всичките му четири бузи. Колкото и да се стараех, не можех да се насиля да променя Тананда или себе си така, че да приличаме на тия нещастни типове.
Вторият ми проблем беше, че и без това не бях в състояние да се концентрирам. Като всяка друга магия заклинанията за преобразяване също изискват известно съсредоточаване. По-рано бях способен да ги правя в разгара на битката или при най-неудобно положение. В сегашното ни дередже обаче, изглежда, не можех да принудя ума си да се мобилизира.
Разбирате ли, пречеше ми оная песен — добре де, аз поне си мисля, че беше такава. Както и да е, но тълпата се държеше, все едно че пее някаква ритмична мелодийка; тя пък бе невероятно натрапчива. Колкото и отскоро да се бяхме озовали там, вече бях наизустил стиховете й — което следва да се удаде предимно на заразителната природа на песента, а не да се разглежда като белег за моята способност да уча стихове. Работата е в това, че всеки път, когато се опитвах да се съсредоточа върху нашата маскировка, откривах, че вместо да го правя, подпявам мелодията. Страхотно!
— Веднага, щом си готов, хубавецо.
— За какво говориш, Танда?
— За маскировката — подсказа ми тя, оглеждайки се притеснена наоколо. — Заклинанието ще сработи по-удачно, ако не си тананикаш.
— Аз… ъ-ъ-ъ, ммм… май не мога да видя два по-свестни модела — намерих си едно непохватно алиби.
— Да не би да ти е трудно да преброиш до две ей така, без предварителна подготовка? — навъси се момичето. — По моя сметка имаш цял парк, пълен с модели.
— Само че няма никой, на когото да искам да приличам… да искам да приличаме — коригирах се набързо.
— Сега загрях — присви устни Тананда. — Я ми кажи, преди два дена не ни ли направи на чифт слизести охлюви?
— Да, но…
— А преди това — на осмокраки кучета?
— Ех, да, ама…
— И тогава комай изобщо не се оплака от новия си облик, нали?
— Тогава беше по-иначе — възроптах.
— Колко по? — запита предизвикателно тя.
— Ами онова бяха, кажи го, де — неща. Тези тук са хуманоиди, а аз знам как би трябвало да изглеждат хуманоидите.
— Не е важно как би трябвало — възрази моят гид. — Онуй, дето има значение, е как изглеждат в действителност. Крайно наложително е да се слеем с тълпата — и колкото по-скоро, толкоз по-добре.
— Само че… — отворих уста.
— Защото ако не го сторим — продължи остро Танда, — ще налетим на някого, който е хем трезвен, хем не е прекалено зает, и тогава ще можем да избираме дали да сме почетни гости в следващата клада, която ще запалят, или да прескочим това измерение, преди да си хапнал нещо.
— Пак ще пробвам — въздъхнах и за сетен път огледах тълпата.
В отчаян опит да се съобразя с искането на Тананда проучих набързо първите два индивида, изпречили се пред очите ми, и се съсредоточих да копирам външния им вид, без да умувам много.
— Не е зле — сухо отбеляза девойката, запознавайки се с новото си тяло. — Разбира се, винаги съм си мислила, че изглеждам по-добре като жена.
— Желаеше маскировка, получи я — изръмжах.
— Хей, хубавецо — изпъшка моята някога пищно оформена другарка, а сетне положи мека, но космата длан върху ръката ми. — Отпусни се, от един и същ отбор сме. Не помниш ли?
При нейния допир гневът ми се изпари, както обикновено. Може би някой ден ще развия имунитет към обаянието на Тананда. Дотогава обаче просто ще му се наслаждавам.
7
Float (шамандура, платформа) на английски има и друго значение: студено питие (обикновено бира), в което е пусната топка сладолед. — Б.пр.