Друг нов мит може да стане, че книгите на „Аргус“ се нуждаят от предговор… който, ако попадне в ръцете на Асприн, току-виж се появи като (лъже)цитат в някоя от следващите му книги. В случай че за оплитане на мотото към всяка глава на митичните романи писателят отделя поне една десета от времето и усилията, необходими после на преводача, за да го разнищи. Или това е поредният мит и за двамата…
И накрая, в стила на Асприн, както на издателя, така и на читателя не му остава друго, освен или да пропусне книгата, или просто да я превърне в мит.
Емануел Икономов
ГЛАВА ПЪРВА:
Дракони и демони, и крале… Боже мой!
— Това място смърди! — изръмжа моят люспест ментор, докато се вглеждаше от прозореца в дъжда.
— Да, Аахз — кимнах кротко.
— Туй пък какво значи? — изстреля той, обръщайки пъстрите си златисти демонски очи към мен.
— Значи — преглътнах аз, — че съм съгласен с теб. Кралство Посилтум и по-специално дворецът смърдят до небесата — и в преносен, и в буквален смисъл.
— О, каква неблагодарност! — призова Аахз към тавана. — Загубих магическите си способности заради един глупав шегаджия и вместо да се съсредоточа да си ги върна, аз си намирам някакъв чирак будала, чиито стремежи не надминават идеята да стане крадец, обучавам го, инструктирам го и му уреждам работа, за която получава повече пари, отколкото може да изхарчи за два живота, и к’во става накрая? Той се оплаква! Вероятно си мислиш, че сам щеше да се справиш по-добре?
Дойде ми наум, че неговите напътствия също така доведоха дотам да ме обесят, вмъкнаха ме в коварен дуел с един майстор магьосник и съвсем наскоро ме поставиха в незавидното положение да се опитвам да спра най-голямата армия на света посредством шепа изпаднали демони. Освен това ми хрумна, че сега не е най-подходящият момент да изтъквам тези дребни, опъващи нервите инциденти.
— Съжалявам, сър — заугодничих. — Посилтум е наистина твърде приятно място, за което си струва да работиш.
— Но то смърди! — заяви той и пак се обърна към прозореца.
Сподавих дълбока въздишка. Ориста на магьосника не е щастлива. Това го откраднах от една песничка, която Аахз току си подпява… най-вече фалшиво. Все по-силно осъзнавам колко верен е този глуповат стих. Като дворцов маг на своя крал напоследък аз претърпях много повече, отколкото изобщо съм се надявал.
Всъщност владетелят на Посилтум не е моят крал. Аз съм неговият кралски магьосник — или както и да го погледнеш, в най-добрия случай наемник.
Аахз от Перв също не е моят демон. Аз съм неговият чирак, който отчаяно се опитва да научи достатъчно умения, за да оправдае гореспоменатата нафукана титла.
Виж, Глийп обаче определено е мой дракон. Само попитайте ментора ми. Или — още по-хубаво — когото и да било от двора на Посилтум. Всеки път, щом моят любимец обърне всичко с главата наопаки с игривото си палуване, укоряват мен и Джей Ар Гримбъл, кралският канцлер, приспада от собствената ми заплата щетите. Естествено това разстройва Аахз. Освен че се грижи за моята магьосническа кариера, люспестият наглежда и общите ни финанси. Е, тук се изразих малко слабо. Той безсрамно смуче кралството като пиявица с всяко монетно възнаграждение, което успее да изтръгне за нас (а туй хич не е лесно!), и следи за нашите разходи. Стане ли обаче въпрос за харчене на придобитото ни с мъка богатство, Аахз по-скоро би се разделил с чирака си. Както сами се досещате, на тая тема доста спорим.
Ала Глийп ме разбира, което е сред причините да го държа при мен. За дракон бебе с речник от една дума той е твърде интелигентен и схватлив. Аз отделям голяма част от времето си да му обяснявам моите неприятности и Глийп винаги ме слуша внимателно, без да ме прекъсва, да влиза в спор или да ми крещи колко съм глупав. Това го прави по-добър компаньон от Аахз.
Можеш много да проумееш за нечий стил на живот, ако единственият, от когото получава симпатия, е дракон.
За лош късмет точно този ден бях лишен от компанията на моя любимец. Валеше дъжд, а когато в Посилтум вали, не се шегува. Глийп е прекалено едър, за да живее при нас, пък и пороят бе направил двора непроходим, тъй че аз не можех да стигна до конюшнята, където драконът беше устроен. Нещо повече: не исках да рискувам да бродя из залите на замъка, понеже се боях да не налетя на краля. Случеше ли се така, той несъмнено би ме попитал кога смятам да взема мерки за това отвратително време. Контролът на времето не спадаше към тогавашните ми умения и Аахз строго ме бе предупредил на всяка цена да избягвам темата. Ето защо днес бях заседнал в апартамента си, изчаквайки стихията да спре. Само по себе си това не би било толкова кофти, ако не беше фактът, че делях същия апартамент с первекта Аахз. Дъждът го правеше заядлив, или може би следва да кажа — по-заядлив от обичайното. Предпочитам да ме заключат в малка клетка с някоя ядосана паякомечка, отколкото да бъда на четири очи с тоя господин, когато той е в лошо настроение.