Нещо в неговата логика не ми звучеше правилно, ала не можех да посоча какво именно.
— Ами ако я екзекутират, преди да е дошла в съзнание? — запитах.
— Да я екзекутират? — навъси се люспестият. — Обирът не е бил успешен, тъй че не виждам защо някой ще се разстройва чак толкова, че да я премахне.
— Не знам, Аахз — промълвих. — Целият град изглеждаше здравата развълнуван заради Трофея и…
— Трофея? — прекъсна ме господинът. — Ти говориш за Трофея от Голямата игра? Той к’во общо има с това?
— Ами-и… мм, точно него се опитахме да откраднем — обясних му.
— Него ли? — възкликна Аахз. — Вие двамата май не си играете на дребно! Какво сте искали да… не, като поразмисля, недей да ми казваш. От логиката на тази жена винаги ме заболява главата.
— Ех, сега вече разбра защо се страхувам, че могат да я екзекутират — натъртих аз, тайно облекчен, загдето не се наложи да разкрия причината за нашата кражба.
— Има известна възможност — призна той, — но въпреки това смятам, че първо ще й позволят да се свести. Публичните дела са драматични, особено когато става дума за нещо, което е толкова солидно, като да се опиташ да свиеш Трофея от Голямата игра. Да му се не види, Танда си я бива достатъчно, та току-виж решила да остане и на процеса, преди да се покаже отново тук.
— Наистина ли мислиш така? — не мирясвах.
— Сигурен съм — уверено заяви первектът. — Сега дай да поспим. Изглежда, че си изкарал тежък ден.
Оттеглих се неохотно в леглото си, но не заспах веднага. Все още нещо се изплъзваше на умствения ми взор — нещо важно. Докато лежах, мозъкът ми пак преброди моето пътуване: гледките, миризмите, странните същества…
— Аахз! — ревнах, като мигом седнах в постелята. — Аахз! Събуди се!
— Какво има? — сънливо изръмжа менторът, опитвайки се да се надигне.
— Току-що си спомних! През цялото пътуване аз поддържах нашата маскировка.
— И що от туй? — сопна ми се Аахз. — Това е добро упражнение за теб, обаче…
— Не разбираш ли? — не го оставях на спокойствие — Ако аз съм тук, а Танда е в безсъзнание на Тупания, значи тя е без маскировка! И те ще видят, че тя не е една от тях — че е демон!
Последва момент на застинало мълчание, сетне партньорът ми скочи на крака и се надвеси над мен.
— Не седи така, момче — изръмжа той. — Взимай И-скачача. Отиваме на Тупания!
ГЛАВА ОСМА:
И още веднъж в пробива…
За щастие върху нашия И-скачач имаше отметка за Тупания, макар да се оказа, че Аахз трябва да я потърси малко.
Аз исках да отидем въоръжени до зъби, но учителят наложи вето на плана ми. При кръстосания разпит бях принуден да призная, че в това измерение не съм видял друг, освен градските стражи, открито да носи оръжие, и така въпросът бе изчерпан. Дойдеше ли до метални предмети, моята способност да преобразявам нещата силно намаляваше, а пък мечовете и ножовете биха ни направили да изглеждаме ужасно подозрителни, щом тръгнем по улиците. Както посочи Аахз, единственият път, когато човек не желае да запаше оръжие, е, ако има по-голяма вероятност то да те вкара в беля, отколкото да те изкара от нея.
Мразя случаите, в които Аахз говори разумно.
Нейсе, изключим ли няколко дребни свади и диспути, нашето заминаване от Буна и последващото ни пристигане на Тупания мина гладко, без събития. Сещайки се за онова време, проумявам, че за известен период това е било последното нещо, дето е вървяло както трябва.
— Ей, момче — възкликна менторът, озъртайки се нетърпеливо наоколо, — къде отиваме?
— Не знам — признах си, като пробягах с поглед по хоризонта.
Аахз се начумери.
— Чакай сега да се разберем с теб по-бавничко — въздъхна той. — Ти си бил тука преди, а аз — не. В момента даже твоят ограничен мозък би трябвало да схване, че това те прави логичният водач. Загря ли?
— Но аз не съм бил тук по-рано — изпротестирах. — Не тук! Когато пристигнахме с Танда, се озовахме в един парк в Та-хоу!
При този диалог Аахз и аз стояхме насред кален път, заобиколен от леко нагънати ливади и пръснати на места много странни дървета. Не се виждаше дори барака, да не говорим за бумтящия метрополис, който бях посетил. Нищо подобно.
— Не ми казвай: „Остави ме да се сетя“ — рече люспестият, като затвори очи, сякаш го заболя. — Първия път вашия транспорт насам го е уреждала Тананда, нали?
— Точно така — кимнах. — Ти ме накара да обещая, че ще държа И-скачача, настроен за Буна, и…