— Туй пък всичкото какво е? — запитах нашия местен гид.
— Нали ви казах — обясни той, — стягаме се за война с Вегас.
— На това ли му викате стягане за война? — рекох аз, оглеждайки се с невярващи очи околовръст.
— Разбира се — кимна Грифин. — Както схващаш, сувенирите не се правят самички.
Наоколо не се виждаше ни копие, ни униформа. Вместо тях гражданите пъргаво произвеждаха значки, постери и маломерни фланелки, украсени с надписи „Спечели войната“.
— Това е най-великата работа, дето се е случила на Та-хоу през целия ми живот — довери ни се нашият водач. — Имам предвид, че сувенирите за Голямата игра са стандартна изработка. Ако им направиш добър дизайн, можеш дори да ги тикнеш в някой склад за излишъци и да ги продадеш следващата година. Тая военна история спипа всички по бели гащи. Сума ти народ се оплаква, че не са ги предупредили достатъчно рано, та да сварят да припечелят от нея. В момента в Съвета е вкарано проекторешение да се отложат враждебните действия с още един месец. Зад него стоят апапите, търгуващи с плетени шапки и одеяла за стадиона. Претенциите им са, че обявяването на война толкоз наскоро ще нанесе щети на техния бизнес, като създаде несправедливо предимство за онези търговци, дето работят със стоки от типа на стикери за брони на коли и постери, които биха могли да се пуснат на бърза ръка.
Не проумявах по-голямата част от речта му, обаче Аахз беше очарован.
— Тия приятели наистина знаят как да воюват! — заяви той с неприкрито въодушевление. — Повечето измерения изкарват военните си печалби от договори за муниции и оръжия. Да ти кажа, момче, ако не бързахме толкова, щях да си водя записки.
На Аахз рядко му се случва да демонстрира възхищението си от някого (да не говорим за цяло измерение), а и никога по-рано не съм го чувал да признае, че има нещо около това как се правят пари, което той все още може да научи. Установих, че феноменът ми действа на нервите.
— Като става дума за бързане — вметнах аз, — би ли ми казал защо сме тръгнали да разговаряме с магьосника на Та-хоу?
— Много просто — усмихна се моят ментор. — Повечето чародеи държат един за друг. Съществува известна лоялност към онези, които се занимават със същата работа, и тя надминава всички национални или дименционни връзки. С малко късмет ще можем да си осигурим помощта му за освобождаването на Танда.
Настъпи кратка пауза.
— Това е странно — отбелязах сухо накрая. — Магьосниците, които съм виждал досега, обикновено ще си издерат очите. Определено съм останал с впечатлението, че нищо не биха искали повече от туй да зърнат конкурентите си, и по-точно нас, да пукнат на място.
— Има и такъв елемент — призна Аахз, — но погледни нещата от друг ъгъл. Ако той не пожелае да ни помогне, тогава вероятно ще се окаже главният ни противник и ние ще искаме да проучим какво може и какво не може да върши, преди да съставим плана си. И в двата случая ще се стремим да го видим колкото е възможно по-бързо.
Навярно сте забелязали, че оценките на Аахз за ситуацията обикновено далеч не са успокояващи. Някой ден може би ще привикна с тях, но през това време се уча да реагирам в постоянното състояние на сляпа паника.
За малко пътят ни бе препречен от една тълпа, която слушаше някакъв млад подстрекател. Той им говореше от временно издигната платформа. Доколкото успях да разбера, протестираха срещу бойните действия.
— И ви казвам, хора, че Съветът крие от нас информация!
Сред насъбралите се взе да се надига ропот.
— Като граждани на Та-хоу ние имаме право да знаем фактите за тази война!
Реакцията стана по-шумна и по-яростна.
— Как можем да определяме вероятностите за същата война, да не говорим пък да залагаме интелигентно, ако не познаваме фактологията?
Когато най-после се промъкнахме край тях, тълпата беше на границата да изпадне в дива истерия.
— Кои са тия люде? — запитах.
— Букмейкъри — сви рамене Грифин. — Добре ще е Съветът да внимава какво върши. Те са едно от най-силните лобита в Та-хоу.
— Нали ти казах, подходът им направо внушава благоговение — промърмори замечтано Аахз.
— Ние искаме да защитим правата си! Дайте ни фактите! — пищеше подстрекателят. — Ние трябва да знаем състава на поделенията, бойните планове…
— Ама те лаят не това дърво, което е нужно — отбеляза Грифин. — Не са получили информацията, защото военните все още не са измислили генералния план.
— Защо не им обясниш? — предложих му.
Нашият водач вдигна подигравателно вежди към мен.
— Смятах, че бързахте да видите магьосника — контрира той.