— Действително ли? — попита той, като видимо се оживи.
— Момче, нали не прибързваш със своите обещания? — прекъсна ме Аахз с предупреждаващ тон.
— Хайде бе, Аахз — изкривих лице. — Знаеш, че не сме пристигнали на Тупания за това.
— Но, момче…
Пренебрегнах думите му и пак се извърнах към демоноловеца.
— Обещавам ти, Куигли — никакво отмъкване на поста, нищичко, което да застраши твоето положение. Истината е, че аз самият вече съм назначен като магьосник. Учуден съм, че Тананда не ти го е съобщила.
Странно нещо: вместо да се успокои, той сякаш още повече се изправи на нокти и взе да избягва погледа ми.
— Всъщност, младежо — промълви с някакво неудобство, — откакто ми предадоха Танда, тя нищо не е казала.
— Нищо не е казала? — запитах изненадан. — Чудна работа. Обикновено проблемът е как да я спреш да дърдори.
— Воистина е тъй — разсмя се насилено Куигли. — Само че този път… ами… тя още не е възстановила съзнателните си процеси.
— Искаш да речеш, че не се е свестила? — възкликна Аахз, като скочи на крака. — Защо не ни информира по-рано? Хайде, господине, докарай я тук. Може да е нещо сериозно.
— Не, не. Лошо ме разбра — махна с ръка Куигли. — Не е дошла в съзнание, защото аз я държа под магия за сън.
— Какво? Магия за сън ли? — намръщих се.
— Точно така — кимна бившият ловец. — Самата Танда ме научи на нея. Всъщност това беше първата магия, която усвоих. Наистина е много лесна. Доколкото знам, от всички членове на Гилдията на убийците се изисква да я владеят.
— Защо? — сряза го Аахз.
Куигли примигна.
— Да ви кажа, никога не съм се замислял. Предполагам, че може да им помогне в практиката. Нали разбирате, ако налетиш на жертва, която спи, магията ще предотврати събуждането й, докато не си свършиш работата. Нещо от тоя род.
— Не това! — изпъшка Аахз. — Зная по-добре от теб по какъв начин действат убийците. Искахме да питаме защо използваш магия за сън спрямо Танда?
— Че как — за да й попреча да се събуди, господа — сви рамене Куигли.
— Блестящо — промърморих. — Що ли не се сетихме със собствени сили?
— Трай, момче — озъби ми се моят ментор. — Сега, Куигли, дай да опитаме още веднъж. Защо не щеш тя да се събуди? Струва ми се, че последния път, когато ви видях, вие двамата се разбирахте съвсем добре.
— Разбирахме се — призна онзи и се изчерви. — Само че в момента съм работещ магьосник. Ако я оставя да се събуди… Хубаво де, аз не се хваля особено с моите способности. С нищо няма да мога да й попреча да избяга.
— Ти не желаеш тя да избяга? — удивих се.
— Естествено, че не. Това ще ми коства службата — усмихна се Куигли. — Ето защо се зарадвах толкова, когато ти обеща да не правиш нещо, което да изложи на опасност положението ми тук.
Стомахът ми се сви.
— Ловък ход, момче — сухо отбеляза Аахз. — Може би следващия път, щом се опитам да те посъветвам, ще ме чуеш.
Помъчих се да кажа няколко думи в своя защита, ала нищо не ми идваше наум, така че си затворих устата и използвах времето, за да се чувствам окаян.
— Добре, господа — просия Куигли и потри длани. — Сега, след като вече уредихме работите, предполагам, че ще поискате да продължите пътя си натам, накъдето отивате.
— Не толкоз бързо, Куигли — заяви Аахз, намърда се по-удобно в креслото си и вдигна крака върху масата. — Ако не друго, то мисля, че ни дължиш поне едно обяснение. Последния път, когато те видяхме, ти беше ловец на демони, който е тръгнал по измеренията заедно с Танда. Твоята цел бе да научиш нещо повече за магията. Днес оставам с ясното впечатление, че възнамеряваш да използваш тези си познания, за да напредеш в кариерата. Какво те докара от нашата страна на оградата?
Куигли помисли мъничко, сетне сви рамене и приседна пак на собственото си кресло.
— Чудесно — рече. — Като се сещам, че в даден момент бяхме другари по оръжие, мисля, че мога да го сторя.
И преди да продължи, замълча, за да отпие глътка вино.
— Тананда и аз се отделихме от компанията, скоро след като открихме малката ти шега. Ние я намерихме за доста забавна, особено Танда, но другите изглеждаха твърде разстроени, и най-вече Исстван, така че ги оставихме и потеглихме сами.
Очите на нашия домакин позагубиха фокуса си, щом той потъна в своите спомени.
— Някое време пътувахме из измеренията. Много приятен период, мога да добавя. Научих доста за демонските изчадия и нещичко за магията, което ме накара да се позамисля за избраното от мен поприще на демоноловец. Имам предвид, че като ги поопознаеш, демоните не са чак толкова лоши, а пък магията се заплаща значително по-добре, отколкото размахването на меча.