— Момче, надявам се, че внимаваш — ухили се Аахз и ме сбута по рамото.
Кимнах, обаче не отклоних взора си от Куигли.
— Тогава — продължи с въздишка ловецът — възникнаха известни обстоятелства, принудили Танда да ме остави без пари и без възможност да се върна в моето собствено измерение…
— Чакай малко — прекъсна го Аахз. — Туй не е много в нейния стил. Какви бяха тези „известни обстоятелства“, за които спомена?
— Касае се всъщност за недоразумение — обясни Куигли, като леко си смени боята. — Без да навлизам в потресаващи детайли, крайният резултат включваше това, че прекарах една нощ с особа от женски пол, която не беше Танда.
— Ясно ми е защо е отпътувала без теб — начумери се люспестият, — но не и защо ти е взела парите.
— Ами да ви кажа, младата дама, с която бях тогава, ме освободи от моите монетни запаси — призна ловецът на демони, постигайки по-плътни тонове на червеното.
— Загрях — кимна Аахз. — Звучи ми така, сякаш наред с магията и демоните си понаучил и някои неща за жените.
Самият аз не бих се отказал от няколко урока в тази област, ала реших, че не му е сега времето да повдигам въпроса.
— Както и да е — продължи бързешком Куигли, — заседнах на сухо и без грош. Не ми остана друго, освен да яда в службата по безработицата.
— Службата по безработицата? — примигна Аахз. — Че къде беше това кътче, дето си бил заседнал на сухо?
— На Пазара на Дева, разбира се — отвърна домакинът. — Не го ли споменах?
— Аха, Пазарът на Дева — въздъхна моят ментор. — Трябваше да се сетя. Добре де, карай нататък.
— Всъщност не остана много за разправяне — мръдна с рамене Куигли. — Нямаше никакви места за ловец на демони, но ония се изхитриха да ми намерят тази службица тук на Тупания, като излъгаха какъв голям специалист по магия съм. Оттогава насам нещата текат съвсем спокойно — или по-скоро течаха, преди на вратата ми да се появят стражите, които носеха Танда.
Започнах да се питам дали изобщо има някой дворцов магьосник, който наистина да е квалифициран за пости си.
— И ти нямаш нищо против да пуснеш Тананда да си иде. Нали тъй? — завърши Аахз.
— Не ме разбирай криво — натърти Куигли, като гризеше устна. — Бих искал да я пусна да си иде. Ако не друго, щеше много да помогне за изглаждане на недоразумението между нас двамата. За беда не виждам никакъв начин да я оставя да избяга, без да загубя работата си поради некомпетентност.
— Слушай, може би ще успеем да ти уредим нещо в Посилтум! — предложих мъдро аз.
— Момче — усмихна се первектът, — смяташ ли да спреш този твой език сам, или ще трябва да го изтръгна от корена?
Схванах намека и си затворих устата.
— Благодаря, младежо — рече Куигли, — ала не мога да го направя. За разлика от теб аз все още се опитвам да си изградя репутация като магьосник. Как ще изглеждам, ако напусна първото си работно място победен и с подвита опашка?
— Ти нямаш опашка — изтъкна Аахз.
— Метафора — поклати глава домакинът.
— Уф — изпъшка моят ментор. — Е, щом си мислиш, че оттеглянето на бърза ръка от нечия първа служба е нещо необичайно, тогава, приятелю, имаш да учиш още много за магьосническата професия.
— Че не казвах ли и аз това? — намръщи се Куигли.
Слушах препирнята им едва с половин ухо. Останалата част от мен се носеше върху крилете на подразбиращия се комплимент на демоноловеца. Бях станал доста добър в разпознаването на непреките комплименти. Преките идваха от дъжд на вятър.
Само като си помисля, та аз вече имах репутация на магьосник. Никой не би могъл да отрече, че бихме Исстван на собствената му игра — и всъщност тъкмо Скийв набра и командва отбора, който спря армията на Големия Юлий. Защо пък, в някои среди моето име трябва да е…
— Дрън-дрън! — ревна Аахз и така стовари ръка върху масата, че креслата подскочиха. — Казвам ти, че тя не е откраднала проклетия Трофей!
Събрах разбитите си нерви и отново насочих своето внимание към разговора.
— О, стига бе, Аахз — изкриви лице Куигли. — Достатъчно съм пътувал с Танда, за да знам, че тя не би се отказала да открадне нещо, щом то й хване окото — както и вие двамата, предполагам.
— Напълно си прав — призна с готовност моят наставник, — но можеш да заложиш и последната си бейзболна карта, че ако някой от нас беше решил да ви свие Трофея, сетне не бихте успели да ни уловите.
— Последната ми какво? — намръщи се Куигли. — О, няма значение. Слушай, дори и да ти вярвах, нищо не бих могъл да направя. Онова, което има значение, е дали Съветът смята, че Танда е била замесена, а те изобщо няма и да помислят да я освободят, освен ако преди това не си получат Трофея.