— А, така ли? — усмихна се Аахз, показвайки всичките си зъби. — Колко са членовете на този Съвет и как ги охраняват?
— Аахз! — строго произнесе Куигли. — Опасявам се, че случи ли се нещо с хората от Съвета, аз ще го третирам като угроза за моята работа и следователно като пряко нарушение на обещанието на майстор Скийв.
Менторът от Перв се облегна назад в креслото си и се вторачи в тавана. Масивният метален винен бокал в ръката му внезапно се смачка, но ако изключим това, той не даде някаква външна изява на чувствата си.
— Ъ-ъ… Куигли? — намесих се плахо. Все още имах в ума си ясния образ на моя език на мястото на винения бокал в Аахзовата длан.
— Да, младежо? — запита домакинът, повдигайки въпросително вежда към мен.
— Какво рече, че ще стане, ако Трофеят бъде върнат?
Главата на Аахз се заизвива бавно, докато погледите ни се срещнаха, само че сега златистите му напръскани очи бяха умислени.
— Е, всъщност нищо не съм казал — изсумтя Куигли, — но туй би променило всичко. Ако плячката се върне, Съветът ще изпадне в екстаз и определено ще се покаже по-добре настроен към Танда… Да, мисля, че щом Трофеят дойде отново при нас, ще мога да намеря някакъв предлог да я освободя.
— Това обещание ли е?
Може и да съм невежа, ала бързо се уча.
Куигли ме оглежда цяла минута, преди да ми отговори.
— Много добре — въздъхна най-подир. — Защо питаш?
Стрелнах с очи Аахз. Левият му клепач бавно намигна, сетне той продължи да изучава тавана.
— Защото — оповестих аз, усещайки как облекчението ме залива — си мисля, че открих начин с един жесток удар да освободим Танда, да запазим работата ти и да спрем войната.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА:
Какво искаш да кажеш с това „Имам за теб една дребна работа“?
— Да откраднем Трофея обратно от Вегас. Нищо повече — изропта за стотен път Аахз.
— Обречени сме — предсказа мрачно Грифин.
— Трай, Грифин — озъбих се аз.
Хрумна ми, че напоследък съм възприел сума ти от лошите навици на моя ментор.
— Пак ви повтарям, че не познавам Вегас — запротестира хлапакът. — Изобщо няма да съм ви в помощ. Моля ви, не може ли да се върна в Та-хоу?
— Просто продължавай да вървиш — насърчих го.
— Погледни истината в лицето, синко — усмихна се Аахз и нехайно украси с ръката си раменете на нашия водач. — Докато не свършим тази работа, няма да те изпуснем от очи. Колкото по-бързо стигнем до Вегас, толкова по-скоро ще се избавиш от нас.
— Но защо? — проплака Грифин.
— Туй вече сме го разисквали — въздъхна люспестият. — Този грабеж се очертава достатъчно труден, дори и без вегасците да са чули предварително за него. А единственият начин да бъдем сигурни, че няма да кажеш на никого, е да те държим покрай себе си. Освен това ти ще си нашият пропуск, ако налетим на някой тахойски патрул.
— Патрулите не е трудно да се избягнат — настояваше хлапакът. — Пък и аз никому няма да спомена за вашата мисия, честна дума. Нима са изключени всички шансове да ви накарам да ми повярвате?
— Ами-и — проточи, сякаш обмисляйки думите си, Аахз — струва ми се, че има нещо, което може да свърши работа.
— Наистина ли? — запита обнадежден водачът ни. — И какво е то?
— К’во смяташ, Скийв? — обърна се към мен моят ментор. — Чувстваш ли се в състояние да преобразиш туй приятелче в скала, дърво или нещо таквоз, докато приключи историята?
— Скала или дърво? — преглътна младокът, ококорил очи.
— Ами да — повдигна рамене Аахз. — Лично аз не съм много склонен. После винаги е зор да откриеш коя точно скала или дърво да превърнеш отново в човек. Понякога се искат години търсене. Друг път магьосникът просто се предава.
— Абе, хора, не можете ли да вървите малко по-бързо? — подкани ни Грифин, като ускори ход. — С тази крачка никога няма да стигнем до Вегас.
— Мисля, че това урежда въпроса — усмихнах се и смигнах на Аахз, за да покажа, че съм оценил блъфа му.
— Да откраднем Трофея обратно от Вегас — повтори первектът, подхващайки великото си остроумие оттам, където го бе оставил. — Нищо повече.
Толкова за смяната на темата.
— Стига вече бре, Аахз, не ме яж — защитих се с насилена словоохотливост. — Ти се съгласи с това, преди още да съм го предложил.
— Нищо не съм казал — оспори той.
— Намигна ми — подчертах на свой ред.
— Откъде знаеш, че нещо не ми е влязло в окото? — долетя контрата.
— Не знам — признах. — А влезе ли?
— Не, действително намигнах. Но само защото туй ми се видя единственият начин да се измъкнем от пачите яйца, на които ти ни насади.