— Виж какво, Грифин — отбеляза Аахз, като повдигна вежда, — за човек, който не познава Вегас, ти комай знаеш страшно много за техния чародей.
— Разбира се, че знам — засмя се насила нашият водач. — Тя беше магьосник на Та-хоу, докато вегасци не я назначиха. Често изпълнявах нейни поръчки и… — той изведнъж спря на място и насред изречението едновременно. — Хей, точно така, бе! — възкликна. — Ако желаете да се срещнете с Маша, аз не мога да дойда с вас. Тя ме помни. Щом вегаските органи открият, че съм от Та-хоу, ще помислят, че съм шпионин. Направо ще ме разкъсат на парчета.
— Не се тревожи — успокоих го, — изобщо не смятаме да се доближаваме до тази Маша.
— Напротив, смятаме — намеси се Аахз.
— Смятаме ли? — учудих се.
— Момче, необходимо ли е да ти обяснявам всичко отначало? Трябва да проверим местния магьоснически талант, както постъпихме, когато отидохме в Та-хоу.
— И виждаш ли докъде ни докара това? — измърморих мрачно.
— Виждаш ли докъде ни докара кой? — попита с невинен тон люспестият. — Нещо не чух съвсем добре.
— Добре! Добре! — предадох се. — Ще идем на гости у Маша. Предполагам, че ще се наложи да измислим маскировка за Грифин, така че да не го разпознае.
— Тя ще се досети по гласа ми — възрази нашият гид.
— Не говорѝ! — наредих аз, без да пояснявам дали става дума за непосредствена или бъдеща инструкция.
— Този път ще кажа, че е прав — прекъсна ни замислен Аахз. — За туй предприятие може би ще е най-разумно да оставим Грифин тук.
— Уверен ли си? — примигнах насреща му.
— Ей! Чакайте малко — вметна нервно младокът. — Не искам да бъда скала или камък.
— О, синко, сигурен съм, че можем да направим нещо не толкова драстично — усмихна се успокояващо моят ментор. — Извини ни за момент, докато се съвещаваме.
Мислех си, че Аахз се кани да ме отмъкне настрани за разговор насаме, но вместо това той просто изхлузи своя амулет-преводач. С известно сплашване Куигли ни бе снабдил с допълнителен амулет, така че сега и двамата си имахме по екземпляр. Можехме да ги махнем и да бъбрим без опасения, че ще ни подслушват, като същевременно държим Грифин на една ръка разстояние. Последвах примера му и свалих моя.
— Какво става, сър? — попитах, веднага щом се освободих от устройството. — Защо е тая изненада в плана?
— Работата се усложни прекалено — обясни Аахз. — Време е да започнем да намаляваме броя на нашите променливи.
— Нашите какви? — озадачих се аз.
— Слушай! — скръцна със зъби первектът. — Скоро ще се чудим как да се измъкнем от военните и от девицата Маша, без при това да ни се налага да следим под око и Грифин. Той не може да ни помогне кой знае колко, а щом е така, значи ще пречи.
— Грифин не е в състояние да ни създаде и кой знае колко грижи — запротестирах.
— И най-малката грижа ще бъде прекалено голяма — поправи ме твърдо моят учител. — Засега младокът е само невинен страничен наблюдател, когото сме въвлекли в тази история. Това означава, че ако го вкараме във Вегас, ще трябва да сме сигурни, че можем да го изкараме. Е, толкова ли си сигурен? Или не ти пука от мисълта да го оставиш на сухо в един враждебен град?
Аахз не излага често хуманитарни аргументи, но когато го предприеме, те винаги имат смисъл.
— Добре де — въздъхнах. — Но какво да сторим с него? Ти си наясно, че не мога да го превърна в скала или дърво. Не че ако умеех, щях да си го позволя.
— Лесна работа — мръдна с рамене Аахз. — Ще му направиш сънна магия. Тя ще му попречи да върши щуротии, докато се върнем тук.
— Сър — рекох кротко, като притворих очи, — аз не знам как да правя такава магия. Забрави ли?
— Изобщо не е проблем — намигна ми наставникът. — Ще те науча.
— Точно сега? — запитах невярващо.
— Ами да. Не чу ли Куигли? Задачката не е сложна — убедено заяви Аахз. — Разбира се, ти вдяваш, че това не представлява точно сънна магия. По скоро действа като летаргия.
— Като какво? — облещих се.
— То е един вид магическо забавяне метаболизма на тялото — поясниха ми услужливо. — Ако беше сън, както го схващаш, щеше да се набуташ в проблемите на дехидратацията и…
— Аахз! — прекъснах го аз, вдигайки ръка. — Заклинанието по-лесно ли е от обяснението?
— Хм, да — призна той. — Но си помислих, че ще поискаш да разбереш.
— Тогава просто ме научи на това заклинание. Става ли?
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:
От огина, та в пламъка.
За късмет сънната магия наистина се оказа толкова лесна за научаване, колкото бе обещал Аахз, и ние оставихме Грифин да дреме мирно в едни бурени край пътя.