Като предпазна мярка заобиколихме Вегас, за да влезем в града не откъм страната на Та-хоу. Упражнението излезе безсмислено. Всички вегасци бяха толкова заети със собствения си бизнес, че изобщо не ни забелязаха, да не говорим пък да обърнат внимание на посоката, от която идвахме.
— Страхотно е, казвам ти! — ликуваше Аахз, докато оглеждаше улиците, по които вървяхме. — Направо ще се влюбя в това измерение.
Военните занимания тук бяха същите като онези, дето бяхме наблюдавали в Та-хоу, само че сувенирите се изработваха в червено и бяло вместо в синьо и златисто. Започнах да се дивя дали някой някога действително ще се захване да воюва, или всички са прекалено ангажирани да правят пари.
— Я погледни това, Аахз! — възкликнах и посочих с ръка.
Там се бе събрала малка група, заслушана във висок гласовит оратор. От това, което дочух, протестите им бяха същите, както ония из Та-хоу: че задържането на информация от страна на правителството било в ущърб на букмейкърите.
— Аха. И? — завъртя врат моят ментор.
— Чудя се дали и те са букита — предположих.
— Има един начин да разберем — предложи Аахз.
Преди да успея да отговоря, той се примъкна до някакъв човек в края на тълпата и започна оживен диалог с него. Не ми оставаше друго занимание, освен да чакам… и да се безпокоя.
— Добри новини, момче — върна се най-подир первектът с грейнало лице.
— Кажи ми ги — настоях. — Точно в момента мога да използвам някоя и друга благоприятна вест.
— Дават три срещу едно против Та-хоу в предстоящата война.
Трябваше ми известно време, докато схвана, че цялата му информация се свежда до тази фаза.
— Туй ли било? — намръщих се. — Това ли са ти добрите новини? На мен пък ми изглежда, че здравата сме подценили военната мощ на Вегас.
— Успокой се, момче — с галещ глас каза Аахз. — Залогът е същият като онзи, дето в Та-хоу предлагат срещу вегасци. Местните букита винаги трябва да накланят везните в полза на родния отбор. Иначе никой няма да залага против тях.
Поклатих озадачен глава.
— Хубаво де, значи са наистина равностойни — свих рамене. — Все още не виждам откъде накъде това ще ни свърши полезна работа.
— Не виждаш? — натърти зеленият ментор. — Не разбираш ли, че организаторите на залозите действат независимо, вместо да са в комбина? Ако си изиграем правилно картите, бихме могли да извлечем яка печалба от тая каша.
Макар и да се ядосах, че в такъв момент Аахз може да мисли за пари, все пак се заинтригувах от неговите съображения. Искам да кажа, че в края на краищата той наистина ме обучаваше.
— Чрез залагане? — попитах. — Ами откъде ще знаем за коя страна да заложим?
— Не „за коя“, а срещу коя — обясни Аахз. — И освен това ще играем с еднакви суми и срещу двете страни.
Поразсъждавах над последното няколко минути, като непрекъснато кимах разбиращо, па сетне се предадох.
— Не загрявам — признах. — Ако обявим еднакви суми за — извинявай, против — двете страни, всичко, което ще постигнем, е да останем на нулата.
Люспестият яростно извъртя очи.
— Я помисли бе, момче — настоя. — При залагане три към едно на нас не ни остава нищо друго, освен да спечелим. Да речем, че сложим по хиляда срещу всеки отбор. Ако победи Та-хоу, плащаме хилядарка в Та-хоу и гушваме три хиляди във Вегас, като чистата ни печалба е два бона. Надделее ли Вегас, правим обратното и пак сме две хиляди на кяр.
— Планът не е лош — отсякох здравомислещо, — но виждам в него три недостатъка. Първо, липсва ни хилядарка, за да заложим…
— Можем да отскочим до Буна и да вземем — парира Аахз.
— Второ, не разполагаме с време…
— Надали ще ни отнеме толкова много — възрази менторът.
— Трето, ако нашата мисия успее, няма да има война.
Устата на Аахз се отвори за отговор и така си остана отворена и благословено мълчалива, докато той обмисляше моите аргументи.
— Тук те спипах, нали, господине? — ухилих се.
— Чудя се какви ли са залозите, че няма да има война — избуча демонът, хвърляйки пълен с копнеж поглед към тълпата букмейкъри.
— Хайде, Аахз — въздъхнах и смело го подръпнах за ръкава, — трябва да проучим за грабежа.
— Най-напред — сурово ме поправи той — следва да видим що за чешит е тази Маша.
Таях надежди, че е забравил, но пък и цялото това приключение не се характеризираше с феноменално добър късмет.
Тръгнахме из Вегас, като от време на време спирахме някого да питаме за посоката, и най-накрая стигнахме до обиталището на градския магьосник. Сградата не бе нищо особено, едва се вместваше в източната граница на полиса и излъчваше будещ любопитството букет от миризми.