Выбрать главу

— Тя притежава — не, чакай малко… — поправих се. — Не е тя, ами бижутата й. Те са магически, но самата Маша не е.

— Тъй си и мислех — кимна Аахз. — Добре. Вече знаем с какво си имаме работа.

— А, така ли? — запитах.

— Тази жена е занаятчийка — бързешком обясни моят ментор. — Прави сурогатна магия със своите бижута. Съвсем различно от онова, на което те уча.

— Искаш да кажеш: смяташ, че мога да я победя в честен бой?

— Не съм казал такова нещо, Скийв — смъмри ме той. — Всичко зависи от това с какви бижута разполага, а съдейки по колекцията, която видях досега, разполага с много.

— Ох! — оклюмах аз. — Какво ще правим?

— Не се тревожи, момче — намигна Аахз. — Честният бой никога не е бил мой специалитет. Докато не разбере, че си магьосник, имаме голямо предимство.

Всякакви по-нататъшни въпроси, които бих могъл да задам, бяха забравени, защото междувременно бяхме стигнали до целта си. Понеже току-що бях напуснал жилището на Куигли, се оказах неподготвен за онуй, което Маша използваше за офис.

Да река, че беше спалня, ще бъде недооценяване. Това бе най-безвкусната сбирка от пискюли, възглавници и еротични статуи, които съм зървал извън Пазара на Дева. Цветовете крещяха и се биеха един с друг така, че се почудих дали пък магьосницата не е сляпа за тях, но в мига, в който тази мисъл ми дойде, аз я отхвърлих. Никой не би успял да подбере толкова много неподхождащи си багри по чиста случайност.

— Седнете, момчета — усмихна се Маша, като потъна в голямото колкото площад за паради легло. — Свалете си нещата и да почваме.

Целият ми живот премина пред очите ми. Въпреки че тайно бях мечтал за кариера на кавалер, никога не си бях представял, че тя ще потръгне така! Иначе може би щях да стана монах.

Дори Аахз при всичкия му огромен опит се намери в чудо.

— Ами всъщност — възрази — ние нямаме много време…

— Не ме разбрахте — раздвижи Маша въздуха с масивната си длан. — Исках да кажа, да си махнете маскировките.

— Маскировките? — избрътвих аз и преглътнах с мъка.

В отговор тя вдигна лявата си ръка и изпъна показалец, за да видим. Третият — не, беше четвъртият — пръстен примигваше в яркопурпурно.

— Тази малка играчка подсказва, че сте не само магьосници, но и дегизирани — ухили се дебеланата. — А аз съм дружелюбна като всеки друг, обаче обичам да знам с кого си имам работа. Всъщност настоявам!

Докато говореше, вратата зад нас се тресна и заключи с отчетливо изщракване.

Дотук с нашето голямо предимство.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА:

Ако не можеш да ги смаеш с ловкост, шашардисай ги с дрънканици.

Проф. X. ХИЛ

Последва дълъг мълчалив момент на смразена неподвижност. Сетне Аахз се обърна към мен с преувеличено повдигане на раменете.

— Ех — въздъхна, — тази дама май ни заби в земята. Да ти кажа, срещу техниката не се рита. Тя никога не допуска грешки.

Замалко да не забележа смигването му, а дори и тогава не схванах веднага какво цели.

— С твое разрешение, скъпа лейди… — и като отмери един полупоклон към Маша, започна да прави грациозни пасове с ръка във въздуха пред себе си.

Много се озадачих. Той беше загубил всичките си чародейки способности още когато… После загрях. Дебеланата си мислеше, че и двамата сме магьосници! Аахз се стараеше да поддържа заблудата й и би могъл да се справи съвсем успешно — стига аз да се поразмърдам и да подпомогна изпълнението му.

Затворих колкото се може по-незабелязано очи и се хванах на работа, за да отстраня маскировката му.

— Перверт! — израдва се Маша, отдавайки дължимото на моето постижение. — Просто да не повярваш. Макар иначе да ходеше доста смешно за един тупан.

— Фактически — ловко я поправи Аахз — като жител на Перв аз предпочитам да бъда наричан первект9.

— Не ми пука как си се наричаш — намигна му мръснишки тя. — Повече ме интересува как действаш.

Тъкмо взех да се наслаждавам на притеснението на моя учител и Маша обърна вниманието си към мен.

— Ами ти, готин? — насмете ме. — Не приказваш много; я да видим к’во криеш.

Овладях един порив да се вкопча в дрехите си и наместо туй се заех с възстановяването на обичайната си външност.

— Бунак — и при това млад — обяви дамата, като килна встрани глава, докато ме изучаваше. — Добре, няма значение. Когато старата Маша се оправи с теб, вече… а, я виж ти!

Очите й изведнъж се ококориха и погледът й се застрелка ту към Аахз, ту към моя милост.

— Бунак, който пътува заедно с перверт… твойто име случайно да е Скийв?

вернуться

9

И на английски каламбурът е непълен: pervert — перверзен; pervect (perfect) — перфектен. — Б.пр.