— Чувала ли си за мен? — примигнах аз, същевременно стреснат и поласкан.
— Дали съм чувала за теб? — разсмя се тя. — Последния път, когато отскочих накъм Пазара, всички само за теб приказваха.
— Наистина ли? И какво разправяха? — подканих я.
— Ами говори се, че си събрал отбор от шестима и си го използвал да спреш цяла армия. Това е най-ефективната употреба на човешка сила от векове насам.
— Всъщност бяха осем, ако броиш Глийп и Бърфърт — признах скромно.
— Кои? — сбърчи нос Маша.
— Един дракон и един саламандър — обясних. — Предприятието беше толкоз успешно, че ми се ще всеки участник да си получи заслуженото.
— Много почтено от твоя страна — изхриптя одобрително дебеланата. — Повечето типове от занаята, които познавам, се опитват да заграбят всичката слава, щом плановете им успеят, и споменават помощниците само ако имат нужда от някой, дето да го обвинят за провала.
— Е, щом познаваш наш Скийв — усмихна се Аахз, като се намърда с лакти в разговора, — тогава сигурно се досещаш и кой съм аз?
— Право да ти кажа, не знам — сви рамене Маша. — Чух, че с тях е бил и някакъв хлевоуст перверт, но никой не му упомена името.
— О, нима? — запита менторът, показвайки подозрително голям брой зъби. — Хлевоуст перверт, а? И от кого точно го чу?
— Ммм… в такъв случай — намесих се бързо — позволи ми да ти представя моя приятел и колега Аахз.
— Аахз? — повтори дамата с повдигнати вежди. — Като онзи…
— Нищо общо — увери я той.
— Аха — кимна Маша.
— Ще имаш ли нещо против да се почерпя с малко вино? — полюбопитства наставникът ми, като направи величествен жест към юзчето с алено питие на близката маса. — Беше дълго и сухо пътуване.
Този път бях готов и тайно излевитирах гарафата в очакващата я ръка. Мисълта да го ядосам, оставяйки виното на място, изобщо не ми дойде наум. Все още бяхме натясно и всичко, което можехме да сторим, за да не позволим на домакинята да възстанови равновесието си, беше добре дошло.
— Така-а… и какво правят двама такива големи играчи като вас на Тупания? — блъвна Маша, докато полягаше назад връз копринените си възглавници. — Нали не сте се наточили за моята работа, а, момчета?
Хрумна ми, че всички щатни магьосници, които срещах, споделяха една обща параноя: че ще си изгубят поста.
— Уверявам те — бързо вметна Аахз, — последното нещо, което можем да си наумим, е да ти отмъкнем службата. Ако не друго, няма да покрием физическите.
Насмалко да запитам „Физическите какви?“, но се възпрях. Словесните закачки са стихията на Аахз и в момента задачата ми беше да му оставя поле за действие.
— С ласкателства можеш да се оправиш с всичко — захихика одобрително Маша, — освен с пряк въпрос, а ти още не си отвърнал на моя. Щом не търсите работа, какво ви води насам?
Въпроса си го биваше, ала за щастие люспестият имаше готов отговор.
— Просто малка ваканция — излъга — и отскочихме на Тупания, за да развъртим част от парите си в хазарта.
— Така ли? — начумери се Маша. — Но Голямата игра приключи.
— Голямата игра! — изсумтя Аахз. — Ще ти кажа направо. Ние не познаваме достатъчно зрелищните спортове, та да залагаме на тях, обаче познаваме войните — а чухме, че при вас се мъти една. Смятам, че ако не успеем да заложим по-интелигентно от някоя тайфа селяндури, които от петстотин години не са виждали война, заслужаваме да си загубим мангизите.
— Това обяснява какво правите на Тупания — кимна замислено магьосницата, — но не ми казва нищо за това какво правите тук, като „тук“ означава „в моя офис“. И как въобще мога да ви бъда от полза?
— Готов съм да ти дам твърде многозначителен отговор — ухили се самодоволно Аахз, — ала истината е, че търсим информация. От наша гледна точка магията може да наклони везните в тази война към едната или към другата страна. Бихме оценили високо малко вътрешни сведения по въпроса какво участие очакваш да вземеш в събитията и дали прогнозираш затруднения с опозицията.
— С опозицията ли? Имаш предвид магьосника на Та-хоу? — тя отметна глава назад и се разсмя. — Момчета, аз ви гарантирам, че съм способна да се справя с този… как му беше името… Куигли… с една ръка. Разбира се, при положение че тая ръка е въоръжена с няколко от моите играчки.
Разшава пръсти, за да илюстрира думите си, и разноцветните й пръстени засвяткаха и затанцуваха като злонамерена дъга.
— За война това е чудесно — реагира Аахз. — Но как ще бъде тук, в града? Какво например ще попречи на тахойците да си откраднат обратно Трофея преди военните действия?
— О, аз разположих няколко джаджи в Трофейния център, дето ще изпържат всекиго, който се опита да го свие — особено пък ако реши да използва магия. Поотделно взети, всяка от тях би могла да не сработи, но така, както съм ги свързала, обезвреждането на една-единствена означава да се задейства друга. Никой не може да отмъкне някъде тоз Трофей без мое позволение.