— Добре — озъбих се. — Значи не схващам! Обясни ми.
— Ами, първо на първо, както току-що ти споменах, за известно време не ни се налага да се тревожим за Маша.
— Да, ама… — подхванах бързо, но той ме прекъсна.
— Второ на второ — продължи — казах „да го освободим или да го неутрализираме“. Ние обаче отсега знаем, че Куигли не се кани да използва Тананда във войната, тъй че дебелата Маша ще ни дължи една услуга, независимо дали ще сторим нещо, или не.
— Но нали уж ще спасяваме Тананда — запротестирах аз, — а това означава да откраднем Трофея?
— Точно така! — просия Аахз — Радвам се, че най-накрая загря.
— Ъ? — рекох умно.
— Значи не си загрял — въздъхна моят ментор. — Слушай, момче, мисията все още продължава. Ще свием Трофея.
— Но, сър, аз не мога да заобиколя капаните на Маша в Трофейния център.
— Разбира се, че не — съгласи се Аахз. — Ето защо ще го откраднем от парада.
— Парада? — удивих се. — Посред пладне и докато половината армия и целият град ни гледат?
— Естествено — повдигна рамене той. — Това е идеалната ситуация.
Помислих си, че или моето схващане за идеална ситуация е съвсем сбъркано, или первектът най-сетне е откачил.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА:
Както всеки магьосник ще ви каже — митичното подвеждане е тайната на успешната кражба.
— Не разбираш ли бе, момче? Причината това да е идеалната ситуация е, че всички са сигурни, че Трофеят не може да бъде откраднат!
Беше все същият отговор, който Аахз ми бе давал последните десетина пъти, когато го бях попитал, така че аз му отвърнах с вече познатото възражение:
— Причината да са сигурни е там, че той наистина не може да бъде откраднат. Поне половината население на Вегас ще гледа и всички ще зяпат точно Трофея, който ние се опитваме да свием! Все някой трябва да забележи.
— Не, ако следваш моите указания, няма да забележат — намигна менторът. — Довери ми се.
Не ми вдъхна увереност. Не мислете, че не вярвам на Аахз. Щедрата му способност да ме вкарва в беди отстъпва единствено на способността му да ме измъква отново и отново от тях. Просто имах предчувствието, че този път неговите измъквателни качества ще бъдат подложени на върховно изпитание.
Тъкмо се канех да му го обясня, и от тълпата около нас се надигна такъв рев, че сложи край на всяка надежда за разговор. На сцената се беше появил очакваният Трофей.
Бяхме избрали внимателно позицията си. Мястото бе там, където процесията щеше да се доближи най-много до северната стена на Вегас… и следователно, където Трофеят стигаше най-близо до градската порта на пътя за Та-хоу.
Както изискваше планът на Аахз, щом статуята мина покрай наши милости заедно с военния си ескорт, ние размахахме юмруци във въздуха и заподскачахме от възторг. Само дето нямаше никакъв смисъл да крещим. Наоколо изригна такава врява, че два гласа повече или по-малко изобщо не можеха да се забележат, а трябваше да пестим силата на белите си дробове за самата кражба. Не се оказа трудно и да си пробием път към края на тълпата. За да се озовем в желаната от нас позиция, беше достатъчно просто да не се вкопчваме в схватка, когато всички останали пред нас ни ръгаха с лакти назад.
— Дотук добре — избъбри под нос Аахз, хвърляйки бърз поглед по гърбовете отпреде ни, та да се увери, че никой не ни наблюдава.
— Може би е по-разумно да се откажем, докато имаме преднина — предложих с надежда.
— Млъкни и почвай да работиш — изстреля той с тон, който не оставяше място за спорове.
Със стаена въздишка затворих очи и се заех да правя леки корекции в нашата маскировка.
Когато за пръв път усвоих заклинанието за преобразяване, идеята бе да изменям единствено чертите на лицето и очертанията на тялото на дадено същество така, че то да наподобява друго. По-късно, след доста практикуване се научих да въздействам върху външния вид на неодушевени предмети — при условие че някога те са били живи. Аахз се бе възползвал от тази модификация за ново приложение… и по-точно за промяна в състоянието на нашите дрехи. Щом приключих, ние не само изглеждахме като тупани, но и бяхме облечени в униформи на вегаски войници.
— Достатъчно добре, момче — избуча менторът, а после ме тупна по рамото. — Хайде!
И с тия думи се хвърли в тарапаната, пробивайки ми път така, че да се появя на улицата зад трофейна ти процесия. Едно от нещата, които Аахз владее най-съвършено, е да си проправя коридор през подвижни предмети, например хора.
— Дайте път! — ревеше той. — Настрани! Дайте ни път!