Следвайки го по петите, и аз внесох своята дан към гюрултията.
— Тахойци! — викнах. — На Южната стена! Тахойци!
Това пък е сред нещата, които аз владея най-добре — да пищя панически.
За миг сякаш никой не ни чуваше. Сетне няколко глави се извърнаха. Още два-три гласа се присъединиха към моя.
— Тахойци! — извикаха те. — Нападнали са ни!
Мълвата пламна из тълпата пред нас като горски пожар, тъй че когато се добрахме до ариергарда на процесията, тя бе спряла на място. Войниците се мотаеха насам-натам и току заклещваха оръжия между телата наоколо, защото се опитваха в един и същ миг да обхванат с поглед навалицата, покривите и небето.
— Тахойци! — креснах аз, докато се промъквах през тях.
— Къде?
— На Южната стена.
— Къде, бе?
— На Южната стена.
— Кой?
— Тахойците!
— И къде?
Тази абракадабра можеше да продължи до безкрай, ала на сцената се появи напет офицер. Явно беше по-интелигентен от войниците около нас… което означава, че вероятно би спечелил спора с някоя ряпа.
— Какво става тук? — запита той и властният му глас накара глъчката в строя да затихне.
— Тахойци, гу’сине! — изпъшках аз, все още малко без дъх от предишното ми изпълнение. — Нападат ни с много войска на Южната стена!
— Южната стена? — удиви се офицерът. — Но Та-хоу е на север оттук.
— Сигур’ са заобиколили града — предположих бързо-бьрзо. — Връхлитат върху Южната стена.
— Ама Та-хоу е на север от нас — настоя онзи. — Защо ще атакуват Южната стена?
Тромавият му ум ме вбеси. Освен това той заплашваше напълно да провали плана ни, който разчиташе на импулсивните действия.
— Да не се каниш да спориш сега, докато ония жълто-сини идиоти превземат града? — наострено запита Аахз, когато си проби път до мен. — Ако заради твоята нерешителност избият всички, Съветът ще те разжалва до редник.
Тази вероятност не бе много оправдана логически, така че глупакът я взе присърце. Изтегли меча си и се обърна към войниците край него.
— На Южната стена — заповяда. — След мен!
— На Южната стена!
Викът бе подхванат; аскерите се врътнаха на пети и затърчаха обратно назад.
— Хайде на Южната стена! — повторих аз за кой ли път и потеглих заедно с тях.
Внезапно нечия мощна ръка докопа рамото ми и ме запокити към един зид тъй силно, че ми изкара въздуха.
— На Южната стена!
Беше Аахз, който се бе облегнал по такъв начин, че да ме затисне към зида, докато отпращаше с длан минаващите край нас войници.
Най-подир леко извърна глава, за да каже нещо и на моя милост.
— Къде си тръгнал? — попита любопитно.
— Към Южната стена? — предположих с тъничък гласец.
— Защо?
— Защото тахойците… ох!
Почувствах се изключително глупаво. Освен това се почувствах смазан, и то не съвсем леко. Первектът не е категория „перо“.
— Мисля по-добре, когато мога да дишам — изтъкнах хрисимо.
Земята се изплъзна изпод стъпалата ми и се удари в мен, понеже Аахз измести тежестта си напред.
— Престани да се правиш на шут, момче — озъби се той, като ме вдигна пак на крака. — Имаме още работа, разбираш ли?
Както съм казвал и друг път, човек може да завиди на Аахз колко ясно схваща очевидното. Дузина войници все още се тълпяха около Трофея, чиято носилка сега лежеше на земята. Забелязах и друга дребна подробност — камарата кибици, които продължаваха да се мотаят наоколо, спорейки над последната промяна в ситуацията.
— Сър, какво ще правим? — изсъсках.
— Просто остави всичко на мене — сряза ме той самоуверено.
— Добре — кимнах.
— Всъщност слушай к’во искам да сториш…
— А какво стана с „Остави всичко на мене“? — възнегодувах.
— Млъкни и си отвори ушите — нареди Аахз. — Искам да промениш лицето ми и униформата така, че да са като две капки вода с тези на офицера, с когото разговаряхме.
— Но…
— Абе, просто го направи!
За миг необходимите корекции бяха извършени и моят ментор закрачи гневно към останалите войници.
— Какво се туткате тук? — ревна им той. — Веднага на Южната стена заедно с другите!
— Ама… ние… нашите заповеди са да пазим Трофея — объркано запелтечи най-близкият солдат.
— Ще го пазите, като не допуснете тахойците в града — избоботи Аахз. — Сега марш на Южната стена! Лично ще обвиня всеки, който се опита да изостане, в страхливост пред лицето на врага. Знаете ли какво е наказанието за това?
Аз може и да не зная, но те очевидно знаеха. Никой не отвърна на Аахзовия въпрос, тъй като войниците вече спринтираха по улицата към Южната стена.
Толкова за военния ескорт на Трофея. Чудех се обаче как смята да се справи первектът с мотаещата се наоколо тълпа.