— Граждани на Вегас! — прогърмя гласът му сякаш в отговор на мълчаливия ми въпрос. — Нашият прекрасен град е нападнат. Аз, разбира се, не се съмнявам, че вие на драго сърце ще пожелаете да помогнете на армията в тази битка, но за да допринесете колкото се може повече, трябва да сте дисциплинирани и подредени. Ето защо искам всички доброволци тук да се строят в една редица пред мен за нареждания. Онези, които не са в състояние да служат, следва да се върнат по домовете си незабавно, така че милицията да има къде да маневрира. Тъ-ъй… доброволци, строй се!
За секунди двамата с Аахз останахме сами на улицата. Тълпата потенциални помагачи се изпари като вода, пръсната върху нажежен тиган.
— Дотук с очевидците — ухили се моят ментор и ми намигна.
— Къде отидоха всички? — попитах, като заизвивах врат да се огледам.
— Вкъщи, разбира се — самодоволно се усмихна Аахз. — Никой не ще да го издухат в армията.
Наплюнчих пръст и го вдигнах да видя дали духа.
— Днес не е много ветровито — заявих с известна подозрителност.
По някаква причина това изказване, изглежда, ядоса учителя ми. Той извъртя очи и понечи да каже нещо, ала после явно размисли.
— Слушай, хайде просто да отмъкнем Трофея, м-м? — изръмжа. — Тая история с Южната стена не може да будалка вечно армията, а пък аз преди всичко не ща да съм тук, когато те се върнат.
Този път бяхме напълно единодушни.
— Добре — кимнах, — само че как ще го изнесем от града?
— Лесна работа — махна с десница той. — Спомни си, че аз не съм съвсем слабак.
След тия думи отиде до Трофея, вдигна го и го гушна под мишница, като го подпря нехайно на хълбока си.
— Но, Аахз… — отворих уста.
— Зная какво се каниш да кажеш — предупредително уточни люспестият, стрелвайки ме с очи — и имаш право. По-лесно ще бъде да отмъкнем някаква количка. Онова, което изпускаш предвид, е че тя се явява частна собственост, докато Трофеят принадлежи на целия град.
— Но, Аа…
— Това ще рече — продължи бързо той, — че всеки си мисли, че някой друг пази статуята, поради което ние можем да се измъкнем с нея. Ако обаче откраднем нечия количка, собственикът й на мига ще забележи и ще вдигне тревога. Няма ли да бъде наистина тъпо да ни арестуват за кражба на количка, след като успешно освободихме Трофея?
— О, нямах предвид как ще го носим! — избълвах аз. — Исках да питам как ще го прекараме покрай стражите на Северната порта.
— Тоест? — начумери се Аахз.
— Те няма да ни пуснат да минем ей тъй край тях заедно с Трофея, а аз не мога да го маскирам. Той е метален!
— Хммм… имаш право, момче — умислено заключи моят ментор. — Е, може би ще успеем да… ох, чудничко!
— Какво става? — запитах уплашен.
— Войниците се връщат — оповести той, като наклони глава да чуе по-добре. Знайно е, че Аахз притежава изключително остър слух. — Хубаво де, ще трябва да го направим по бързия начин. Вади И-скачача.
— Кое? — примигнах насреща му.
— И-скачача! — натърти той. — Просто се налага да отмъкнем туй чудо с нас на Буна.
Трескаво изкарах уреда от пазвата си и го подадох на первекта, за да го настрои.
— Ами Танда?
— После ще използваме тази джаджа да върнем Трофея и да освободим момичето — измърмори Аахз. — Не смятах да я употребявам точно сега. Винаги има възможност да е… о, готово. Дръж се, Скийв. Потегляме.
Залепих се по-плътно до него и зачаках да натисне бутона.
Нищо не стана.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА:
Дали пък не трябваше първо да отключа касата, а сетне да изплувам на повърхността?
— Нищо не стана.
— Знам — простена Аахз, втренчен в И-скачача. — Това е белята, когато разчиташ на механични джаджи. Само им се довери и веднага те подвеждат.
— Какво не е наред? — притиснах го.
— Проклетото чудо иска презареждане — ядно изруга демонът от Перв. — И няма никакъв начин да го направим, преди армията да се е върнала.
— Тогава дай да се скрием, докато…
— Къде да се скрием? — сряза ме моят наставник. — Имаш ли мерак да помолиш някой гражданин тук да ни скрие? Може би ще им хрумне някакъв въпрос за Трофея, дето го влачим с нас.
— Добре, ти предложи нещо! — озъбих се.
— Работя над проблема — изръмжа Аахз, като се озърташе. — Това, което ни трябва, е… ей там!
Преди да успея да попитам какви ги върши, той отпраши към близкия магазин, дръпна от стената една животинска кожа и започна да увива статуята с нея.
— Страхотно — сухо отбелязах аз. — Сега разполагаме с вълнест Трофей. Не мисля, че той ще заблуди стражите.