— А ти щеше ли да се съгласиш, ако ти бях казал?
— Не.
— Ето защо.
Настъпи малка пауза.
— Какво ще стане при положение, че откажем да приемем твоето предизвикателство? — обади се говорителят на Та-хоу.
— Тогава ще смятаме себе си за победители поради неявяване — отвърна Аахз.
— Е, Вегас ще е тук — долетя решението от другата група.
— А също и Та-хоу — беше спонтанният отговор.
— Ако мога да запитам — поинтересува се вегаският делегат, — защо избрахте срещата да е след тридесет дни?
— Ще ви трябва време, за да очертаете триъгълно поле — обясни моят ментор. — И освен това си помислих, че вашите търговци ще поискат повече от една седмица да приготвят сувенирите си.
Двете групи закимаха при последното съображение.
— Значи сте съгласни? — притисна ги Аахз.
— Съгласни! — ревна Та-хоу.
— Съгласни! — повтори досущ ехо Вегас.
— Щом споменахме за търговия — отбеляза говорителят на Та-хоу, — как се казва вашият отбор? Ще ни трябва името му, преди да сме започнали производството на сувенири.
— Наричаме се „Демоните“ — рече Аахз и ми намигна. Светкавично загрях какъв всъщност е неговият план. — Искате ли да разберете защо?
— Ами… мога да допусна, че защото играете като демони.
— Не просто „като“! — ухили се моят учител. — Партньоре, да им покажем ли?
— Защо не? — усмихнах се аз, затваряйки очи.
Само за миг нашата маскировка изчезна и за пръв път делегатите видяха какво стои срещу тях.
— Както казах — обяви Аахз, оголвайки всичките си зъби, — не просто „като“ демони.
Гамбитът беше добър и би следвало да проработи. Всеки здравомислещ човек би се разтреперал от възможността да се изправи против отбор от демонски изчадия. Никоя жертва не би била твърде голяма, за да се избегне такъв сблъсък. Само че ние бяхме пропуснали една дребна подробност. Тупаните не са здравомислещи хора.
— Отлично! — възкликна говорителят на Та-хоу.
— Какво? — примигна Аахз и лицето му се издължи.
— Това би трябвало да изравни шансовете — продължи същият говорител. — Точно туй обсъждахме… дали ще можете да съберете достатъчно добър тим, та да стане истинска схватка. Но сега… Е, този мач всеки ще иска да го гледа.
— Вие… не се ли боите да играете срещу демони? — запита бавно первектът.
Вече беше ред на другия да се усмихне.
— Скъпи ми приятелю — изхили се той, — ако някога беше видял как играят нашите отбори, нямаше да има нужда да задаваш подобен въпрос.
С тези думи тахоецът се обърна, за да се присъедини към делегацията си, тъй като двете групи се бяха приготвили да се оттеглят от срещата.
— Ти не им ли подслуша разговорите? — изсъсках аз.
— Ако си спомняш — изръмжа в ответ Аахз, — по това време бях зает да бъбря с твоя милост.
— Значи сме загазили — завайках се.
— Може и да не сме — поправи ме той. — Куигли! Възможно ли е да разменим една дума с теб?
Бившият ловец на демони мигом се присъедини към нас.
— Длъжен съм да заявя — изхихика той, — че вие, момчета, свършихте отлична работа, за да ме измъкнете от туй неудобно положение. Сега за тях е въпрос на гордост да си извоюват обратно Трофея на игрището.
— Чудесно — изръмжа Аахз. — А какво ще кажеш за твоята част от сделката? Та-хоу запазва своите шансове, така че няма никаква причина да държиш Танда.
— Ммм… и да, и не — поправи го Куигли. — Идва ми наум, че ако я пусна сега, ти ще имаш и Трофея, и госпожицата, поради което ще ти липсва всякаква мотивация да се върнеш за играта. За да изпълниш обещанието си да дадеш на Та-хоу възможност да спечели този Трофей, мачът трябва да се състои. Тогава аз ще освободя Танда.
— Много ти благодаря — избълва моят ментор.
— Няма защо — махна с ръка бившият демоноловец и тръгна към своята група.
— Какви ще ги дъвчем сега? — запитах не без сарказъм.
— Ще съберем отбор — повдигна рамене Аахз. — Хей, Грифин!
— Какво искате, бе? — отвърна недоволно младокът.
— Възникна още една задачка за теб — усмихна се моят учител. — Всичко, което трябва да сториш, е да тренираш нашия тим. Има… няколко пункта в играта, които не са ни много ясни.
— Не — твърдо заяви Грифин.
— Виж к’во, късако…
— Чакай малко, Аахз — прекъснах го. — Грифин, този път не те заплашваме. Предлагам ти работа с добра заплата, за да ни помогнеш.
— Ка-ак!? — кресна люспестият.
— Млъкни, Аахз.
— Вие не разбирате — прекъсна ни на свой ред младокът. — Нито парите, нито заплахите могат да ме накарат да променя решението си. Помогнах ви да откраднете Трофея от Вегас, но няма да ви съдействам срещу собствения си отбор. По-скоро ще умра, отколкото да го направя.