— Има неща, които са по-лоши от умирачката — зловещо подметна Аахз.
— Остави ги тия, сър — рекох му твърдо и добавих: — Все пак ти благодарим, Грифин. Ти ни помогна много, когато се нуждаехме, така че не те виня, загдето сега не искаш. Побързай. Останалите те чакат.
Загледахме се как той подтичва към своята делегация.
— Знаеш ли, момче — въздъхна най-сетне Аахз, — един ден ще си имаме дълъг разговор за тези твои възвишени идеи.
— Готово, господине — кимнах. — Междувременно какво ще правим с тоя мач?
— Какво друго можем да направим? — учуди се наставникът ми. — Ще съберем отбор, разбира се.
— Просто тъй? — потрепнах. — И къде ще идем да намерим играчи, да не говорим пък за някой, дето да знае как се играе?
— Къде другаде? — ухили се Аахз, като занаглася И-скачача. — На Пазара на Дева!
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА:
С колко точки разлика се очаква да свърши Третата световна война?
На няколко пъти в този разказ споменавах за Пазара на Дева. Може би се чудите какво всъщност представлява. Аз също… а пък съм бил там!
Дева е родното измерение на деволите, които навсякъде са признати за най-добрите търговци. Можете да откриете отправки за тях във вашия фолклор. Сделките с деволи обикновено изглеждат невероятни и често се оказват катастрофални. Аз лично съм си имал работа само с двамина от Дева. Единият докара нещата дотам да висна (не да го чакам, ами на въжето!), а другият ми продаде моя дракон, Глийп. Приятно ми е да си мисля, че туй изравнява сметката, обаче Аахз упорито твърди, че като батсман10 съм нула — каквото и да означава думата.
Както и да е, в това измерение съществува целогодишен и целоденонощен Пазар, където деволите се срещат, за да търгуват помежду си. На него има всичко, което човек може да си представи, и повечето неща, дето не може. Остава ви просто да се спогодите с господа рогатите. За късмет Пазарът е достатъчно голям, така че се срещат множество дубликати, и понякога е възможно да разиграете търговците, като ги противопоставите един на друг.
Два пъти съм ходил там — винаги с Аахз. Сега обаче беше първият път, когато се озовах на същото място в дъждовно време.
— Вали — изтъкнах, като смръщих лице към надвисналите облаци. Бяха тъмнооранжеви, което бе твърде живописно, ала с нищо не правеше измокрянето по-приятно.
— Знам, че вали — остро ми отвърна первектът. — Хайде. Дай да влезем тук, докато се ориентирам.
„Тук“ в този случай бе нещо като невидим мехур, обгръщащ една сергия. Изглежда, че той вършеше достойна за възхищение работа, изолирайки я от дъжда. Навремето съм използвал магически щитове, за да държа надалеч някои нежелани натрапници, но никога не ми беше хрумвало да ги употребява срещу стихиите.
— Купувате ли или гледате, уважаеми господа? — запита собственикът, като се запромъква с рамото напред към нас.
Хвърлих поглед към Аахз, обаче той се бе изправил на пръсти и преценяваше околността.
— Ъ-ъ-ъ… по-скоро се озъртаме.
— Тогава стойте на дъжда! — долетя изръмжаният отговор. — Ако не знаете, силовите полета струват пари. Това е демонстрационен щанд, а не комунална придобивка.
— Какво е силово поле? — заувъртах.
— Вън!
— Хайде, момче — рече Аахз. — Зная къде се намираме.
— Къде? — кимнах недоверчиво.
— Насред щанда на най-грубия търговец на Пазара — обясни моят наставник, повишавайки тон. — Ако не го бях видял с очите си, нямаше да повярвам.
— Я, какво значи това? — начумери се собственикът.
— Ти ли си Гарбелтон? — попита Аахз, като насочи вниманието си към него.
— Ами… да.
— Твоята репутация те изпреварва, господине — високомерно изви глас спътникът ми, — и тя е унищожаващо точна. Да вървим, майстор Скийв. Ще си свършим работата някъде другаде.
— Но, джентълмени! — отчаяно ни призова Гарбелтон. — Не бихте ли премислили…
Изтървах останалото, тъй като Аахз ме подбра и закрачи в дъжда.
— Защо беше всичко туй? — поисках да узная в мига, когато наруших ритъма си, за да прескоча една локва. Менторът стъпи право в нея и обля с кестенява кал целите ми крака. Страхотно.
— Кое? А, просто малко пушилка, та да си спасим реномето. Не е добре за репутацията ти да те изхвърлят от разни места… особено пък защото не купуваш.
— Искаш да кажеш, че преди това не си и чувал за него? Тогава откъде му научи името?
— Пишеше го на табелата над сергията — ухили се люспестият. — Ама нали му дадох да разбере? Няма друго, което един девол да мрази толкова, както да изгуби потенциален купувач… освен да върне някой заем.