Колкото и да ми е скъп Аахз и колкото и да харесвам напътствията му, почне ли да злорадства, може да ти се обърнат червата.
— Все още сме на дъжда — пренасочих вниманието му.
— Аха, но сега знаем къде отиваме.
— Знаем ли?
Аахз изохка, криввайки встрани, за да заобиколи една дребна старица, която клечеше насред улицата и се кискаше над някакъв котел. Точно като минавахме, от дълбините на котела се появи голяма космата лапа, обаче госпожата я шляпна с дървената си лъжица и лапата изчезна от погледа. Первектът изобщо не се съсредоточи в цялата процедура.
— Слушай, момче — обясни, — тук търсим две неща. Първо, трябва да наемем неколцина играчи за нашия отбор…
— Как можем да наемем някого за отбора, когато преди всичко не знаем нищо за играта? — прекъснах го.
— Второ — продължи лаконично моят ментор, — ще се наложи да открием някой, който ще успее да ни осведоми за подробностите на тази игра.
— Ох!
Успокоен както подобава, пет-шест минути се мъкнах до него в мълчание, като тайно поглеждах към витрините, край които крачехме. Сетне ми хрумна нещо.
— Виж… ъ-ъ, Аахз?
— Да, момче?
— Ти въобще не ми отговори на въпроса. Къде отиваме?
— В гостилница „Златният полумесец“.
— В „Златният полумесец“? — повторих, леко оживен. — Да видим Гюс?
— Точно така — ухили се Аахз, бляскайки със зъбите си. — Гюс умира да залага. Би могъл да ни свърже с някой букмейкър, на когото може да се разчита. Освен това ни дължи услуга. Току-виж успеем да го вкараме в отбора.
— Хубаво — рекох и наистина си го мислех.
Този Гюс е гаргойл. Той беше член на екипа, дето използвахме да спрем армията на Големия Юлий и аз му вярвам колкото на Аахз… а може би и леко отгоре. Всеки, който употребява израза „каменно сърце“, въобразявайки си, че така намеква за чувствителност, никога не е имал работа с Гюс. Допускам, че сърцето му е каменно, както и всичко останало в него, обаче той е едно от най-отзивчивите същества, които съм срещал. В добавка: това без съмнение е най-стабилното създание, с което съм се запознал благодарение на моя ментор. Ако Гюс се присъединеше към нашия отбор, щях да се тревожа много по-малко… добре де, малко по-малко. Пък и той може би щеше да се окаже прекалено разумен, за да се остави да го въвлечем в този откачен план. А колкото до букитата…
— Хей, сър — примигнах — За какво ни е букмейкър?
— Да ни даде информация за играта, разбира се.
— Някой си букмейкър от Дева да ни обясни как играят Голямата игра тупаните?
— По-умно от това не можем да направим — повдигна рамене Аахз. — Сам чу Грифин. Никой на Тупания няма да ни осветли положението на нещата, още повече пък да ни помогне да съберем отбор. Но не увесвай нос. Букитата са доста печени в зрелищните спортове, а тия на Дева са най-добрите.
Няколко минути размишлявах над думите му и реших да задам въпроса, който ме тормозеше от срещата с двете делегации насам:
— Аахз? Когато им отправи предизвикателството, очакваше ли наистина да играем играта?
Моят учител се закова на място и вихрено се извърна към мен.
— Мислиш ли, че щях да ги предизвикам, ако не възнамерявах да се бия? — остро попита той. — Да не ме смяташ за някой хлевоуст блъфьор, който по-скоро ще се измъкне с приказки, отколкото с бой?
— Мина ми през ума — признах.
— Е, прав си — ухили се Аахз и пак опъна пергела. — Ти се учиш доста бързо — за бунак. Не, всъщност си мислех, че щом махнем маскировката си, те ще се откажат. А освен това не предполагах, че Куигли ще прозре номера и ще разкрие нашите карти.
— Той също се учи бързо — отбелязах. — Боя се, че може да се превърне в истински проблем.
— Няма такъв вариант — изсумтя менторът. — Стигне ли до магия, ти ще го направиш мат и маскара.
— Само дето обещах да не работя срещу него — подметнах мрачно аз.
— Нека туй не те притеснява — настойчиво рече Аахз и прехвърли ръка през раменете ми. — В това отношение и двамата допуснахме отделни грешни анонси. Остава ни единствено да си изиграем картите.
— Да лапнем куршума, така ли? — свих лице в гримаса.
— Точно така. Ей, ама ти наистина се учиш бързо.
Все още не знаех какво е куршум, но се възползвах от някои от любимите фрази на первекта. Ако не друго, сега поне можех да създам илюзия за интелигентност.
Гостилница „Златният полумесец“ вече се виждаше. Очаквах Аахз да ускори крачка… имам предвид, че валеше като из ведро. Вместо това обаче моят ментор леко забави ход, мятайки погледи към една смесена групичка същества, скупчени под някакъв брезентов навес.