— Хоп-па-а! — възкликна той. — Какво откриваме тук?
— Прилича ми на смесена групичка същества, скупчени под брезентов навес — отбелязах сухо или поне толкова сухо, колкото съумях, при условие че бях мокър до костите.
— Играят на крапс11 — заяви Аахз. — Чувам им заровете.
Можеш да вярваш на демон от Перв, че от стотина крачки е доловил звука на зарове, търкалящи се по земята.
— И? — запитах.
— И мисля, че сме намерили нашия буки. Онзи високият, дето е зад останалите. По-рано също сме си взаимодействали.
— Ще говорим ли сега с него? — реагирах нетърпеливо.
— Не „говорим“ — поправи ме Аахз. — Аз ще говоря. Ти се навличаш в достатъчно каши или сред порядъчни тълпи, без да те въвеждам в игра на крапс. Ще ме изчакаш в гостилницата. Гюс би следвало да може да те държи под наблюдение.
— Уф, добре.
Бях разочарован, но пък исках да се скрия от дъжда.
— И между тук и там не спирай да говориш с никого. Чу ли ме?
— Да, сър — кимнах и препуснах в тръс.
— И каквото и да правиш, не яж от оная храна!
— Майтапиш ли се? — разсмях се. — Че аз съм бил тука и друг път.
Ястията в „Златният полумесец“ в най-добрия случай са съмнителни. Дори и след като бях скачал по разни измерения с Тананда и бях видял какво минава там за храна, не бих сложил собственоръчно в устата си нищичко от туй заведение.
Докато наближавах, забелязах през витрината, че гостилницата е празна. Това ме изненада. Имам предвид, че от предишното си идване знаех, че насам обикновено се събира бая народ, а поради дъжда можеше да се очаква увеличаване на броя на безделниците.
Гюс също нийде не се виждаше; вратата обаче беше отворена, така че аз нахълтах вътре с облекчение, че отново съм на сухо място. По-добре да не бях го сторил, честно казано.
Още не бях съвсем влязъл, и нещо като огромна длан обхвана тила ми и буквално ме вдигна във въздуха.
— Малка личност! — заяви нечий гръмовен глас. — Хрупан обича малки личности. Хрупан обича малки личности повече от „Биг Макове“. Как си на вкус, малка личност?
При последните думи аз бях завъртян, докато увиснах лице в лице с моя нападател. В случая използвам термина „лице“ в най-широк смисъл. Бях се усетил като повдигнат от голяма ръка, защото наистина съм бил повдигнат от една голяма ръка. А на другия край на въпросното ръчище бе първият и единствен трол, когото за мой лош късмет бях срещал… и той изглеждаше гладен.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:
Защо трябва да плащам на някакъв трол само за да мина по моста?
Макар никога досега да не бях виждал трол, знаех, че това не е нищо друго. Искам да кажа, че отговаряше на описанието: висок, тук-таме с рехава козина, дълги и сякаш гумени крайници, зле оформено лице със сълзливи и различни по големина очи. Ако туй не беше трол, щеше да свърши работа, докато се появи нещо по-добро — или по-лошо.
Би трябвало да съм изплашен, но колкото и да е странно, не бях. В стремежа си да избягвам неприятностите от известно време насам се бях измъквал и напъхвал в някои трудни положения. Сега Големия грозник искаше да се задява с мен. Тоя път обаче не бях склонен да отстъпвам.
— Защо малка личност не отговаря на Хрупан? — настоя гигантът и леко ме разтърси.
— Отговор ли искаш? — озъбих му се аз. — Я опитай този!
Левитацията е сред най-старите ми заклинания и ето че пак ми влезе в работа. Пресегнах се с ума си, вдигнах един стол и го натресох в лицето му.
Онзи дори не мигна.
Тогава вече се шубелисах.
— Какво става тук?! — ревна Гюс, излитайки от кухнята. — Само да се сбиете, ще… Скийв!!
— Кажи на твоя нахален клиент да ме пусне на земята, преди да съм му откъснал ръката и да съм го накарал да си я изяде! — викнах аз, тъй като увереността ми се върна заедно с пристигането на подкрепленията.
Нямаше нужда да произнасям каквото и да било. Ефектът от Гюсевите думи бе най-малкото чудодеен.
— Скийв? — зина нападателят и внимателно ме остави да стъпя на крака. — Виж. Страшно хубаво да те направя познат. Чувал съм тъй много за тебе. Аз — Дружан.
Дланта, която току-що бе стискала главата ми, сега стисна моята длан и започна леко да я напомпва с всяко прилагателно.
— Ъммм… приятно ми е, ама наистина — позапецнах аз, полагайки напразни усилия да издърпам десницата си. — Слушай, преди малко не говореше ли другояче?
— О, имаш предвид Хрупан? — разсмя се Дружан. — Отвратителен образ. Все пак върши работа. Държи сганта на разстояние, нали разбираш?
— Иска да каже — притече се на помощ Гюс, — че всичко туй е представление, което изнася, за да плаши хората. Когато отскочи да ме посети, е кофти за бизнеса, но пък това означава, че можем да си поговорим необезпокоявани.
11
Хазартна игра с два зара: първото хвърляне на седем или единадесет печели, а първото на две, три или дванадесет — губи; за да спечели друго число, то трябва да се падне повторно, преди да се хвърли седем. — Б.пр.