— О, дрън-дрън — оповести великанът, като дълбаеше пода с големия пръст на крака си. — Просто давам на публиката онова, което тя желае. За трол вегетарианец не се намира много работа, нали схващаш?
— Трол вегетарианец? — запитах недоверчиво. — Не се ли канеше да ме изядеш само преди една минута?
— Далеч съм от подобна мисъл — потрепера Дружан. — По това време вече щях да съм те оставил да се измъкнеш и да избягаш… обаче ти, разбира се, нямаше да го сториш. Доста буен младеж, нали?
— Не знаеш и половината неща за него — отвърна гаргойлът с неизменната си усмивка. — Значи когато подхванахме армията на Големия Юлий…
— Дружане! — възкликна Аахз, влетявайки като стрела през вратата.
— Аахз! — отзова се тролът. — Да ти кажа, туй е най-доброто място. Какво те води…
И изведнъж млъкна, вперил очи в девола, който бе последвал моя ментор в гостилницата.
— О, не обръщай внимание на наш Откачалко — махна с ръка первектът. — Той ни помага в една каша, в която сме се забъркали.
— Как? Наш Откачалко? — намръщих се.
— Прякор — сви рамене деволът.
— Знаех си — заяви Гюс и се отпусна на близкия стол. — Или поне трябваше да се сетя, щом видях Скийв. Вие идвате насам само когато има някоя каша.
— Слушайте, човеци, ако смятате да държите военен съвет, може би ще е по-добре да се пошляя наоколо — предложи Дружан.
— Стой тук — нареди Аахз. — Става дума за Танда.
— За Танда ли? — начумери се тролът. — Какви ги е забъркало сега туй женче?
— Ти я познаваш, а? — запитах.
— О, доста — усмихна се Хрупан-Дружан. — Тя е малката ми сестричка.
— Твоята сестричка? — ахнах на свой ред.
— Напълно. Не забеляза ли семейната прилика?
— Ами… аз, а-а — започнах да си търся думите.
— Не се оставяй да те будалка — ухили се моят учител. — Тананда и Дружан са от Троулия, където мъжете са тролове, а пък жените — уличници. При такива мъже у дома лесно можеш да разбереш защо Танда прекарва толкоз много време в скачане от едно измерение в друго.
— Стига с тия приказки — твърдо се разпореди Дружан. — Искам да чуя какво е станало със сестричето.
— Ей сега — успокои го Аахз. — Чакай първо да видим каква информация има за нас Откачалко.
— Направо не мога да повярвам, че ти позволих да ме измъкнеш от такава разгорещена игра на крапс, за да се срещна с тази зоологическа градина — недоволно избоботи деволът.
— Зоопарк? — натърти Гюс. Той продължаваше да се усмихва, но в края на краищата винаги си е усмихнат. На мен лично тонът на гласа му никак не ми се понрави.
Очевидно не само на мен, тъй като Аахз побърза да поднови разговора.
— Би трябвало да ми благодариш, че те измъкнах — подчерта, — преди останалите да се усетят, че си сменил заровете.
— Ти забеляза ли? — запита Откачалко, явно впечатлен. — Значи може би е съвсем гот, дето се откачих. Щом един перверт успява да ме забележи…
— Казва се первект! — поправи го Аахз, като показа всичките си зъби.
— Ох! Да… разбира се — коригира се гостът и видимо порозовя.
За негово добро се надявах да ни носи добра информация. За удивително късо време той се изхитри да поглади всекиго срещу косъма. Но пък трябва да се има предвид, че деволите никога не са се отличавали с любезните си обноски.
— И какво можеш да ни кажеш относно играта на Тупания? — подпитах го аз.
— Колко ще ми платите? — прозина се Откачалко.
— Толкова, колкото струва информацията — решително отсече Аахз. — Може би и повече.
Деволът го гледа известно време, сетне повдигна рамене.
— Справедливо е — заяви той. — Ти винаги си си погасявал дълговете, Аахз. Предполагам, че мога да ти повярвам и за този.
— Та какво ще ни кажеш? — настоях аз.
Беше мой ред да бъда подложен на внимателно изучаване, но погледът, който рогатият насочи към мен, бе забележимо по-хладен от онзи, дето изтърпя Аахз. С лениво движение Откачалко се пресегна надолу, измъкна от ботуша си дълга кама и я подхвърли нагоре с въртене. Улови я с другата длан и отново я подхвърли, като образува проблясваща дъга от ръка до ръка, без да сваля очи от моите.
— Ти си доста устат за един скапан бунак — забеляза той. — Пак ли си толкова устат, когато нямаш някоя шайка главорези, които да те подкрепят?
— Обикновено да — признах. — Само че те не са главорези, те са ми приятели.
Докато говорех, се пресегнах още веднъж с ума си, хванах ножа, завъртях го допълнително, после го спрях на място във въздуха така, че острието му да се рее едва на няколко инча от гърлото на девола. Както споменах, взе да ми писва от типове, които се правят на много важни.