Выбрать главу

Откачалко дори не шавна, но вместо мен започна да наблюдава дългата кама.

— В случай че си пропуснал първото съобщение — подсказа Гюс, продължавайки да се усмихва, — името на този „скапан бунак“ е Скийв. Онзи Скийв.

Деволът пак порозовя. Аз започнах да се наслаждавам на репутацията си.

— Откачалко, защо не седнеш — предложи Аахз — и не кажеш на м-м… на Скийв… онова, което той поиска да знае?

Рогатият се подчини, явно изпълнен от желание да се отдръпне от ножа. Понеже случаят беше такъв, аз, разбира се, оставих острието да го сподири.

Щом оня се настани, завъртях за последно ножа и леко го сложих на масата пред него. Това донякъде го поуспокои, ала докато говореше, не престана да го поглежда боязливо.

— Аз… ъ-ъ… всъщност нямам чак толкова много информация — започна той с неудобство. — Те правят само един мач годишно и ставките обикновено са равни.

— Как се играе играта? — държеше да знае Аахз.

— Аз самият никога не съм я виждал — сви рамене Откачалко. — Това е от онези състезания, дето трябва да вкараш топката в мрежата. По-ясни са ми постовете, отколкото истинската игра.

— Тогава какви са постовете? — попитах.

— Отборът се състои от петима играчи — делово реагира деволът. — Двама нападатели или „зъби“, които се избират заради тяхната бързина и пъргавина; един „страж“ или „прехващач“ — заради силата му; един пазител на целта или „замък“, който обикновено е най-якият в командата; и един „ездач“ — състезател жокей, използван и в атака, и в защита.

— Звучи ми достатъчно ясно — отбеляза моят ментор.

— Наистина ли не можеш да ни кажеш нищо за играта? — притиснах го аз.

— Ами не си падам по стратегията — намръщи се Откачалко. — Но иначе разполагам с обща идея за действието. Отборът, който притежава топката, има право на четири опита, за да вкара гол. Играчите могат да я придвижват чрез тичане, ритане или с прехвърляне. Щом топката бъде спряна, опитът е приключил и всички се подреждат за следващия такъв. Разбира се, защитата се мъчи да ги възпрепятства.

— Бягане, ритане или хвърляне — измърмори Аахз. — Хммм… изглежда, че тази защита може да е голям проблем. Какви са правилата, определящи поведението на игрището?

— Играчите са длъжни да не използват остри оръжия един срещу друг — издекламира деволът. — Всички нарушители биват застрелвани на място.

— Мъдро правило — рекох аз, като преглътнах с мъка. — И какво още?

— Толкоз — отсече Откачалко.

— Толкоз? — възкликна люспестият мъж. — Никакви остри оръжия? И толкоз?

— Както за правилата, така и за моите познания — потвърди деволът. — Е, ако можем сега да си уредим сметките, аз ще си тръгвам.

Искаше ми се да го подложа на кръстосан разпит, но Аахз улови погледа ми и поклати глава.

— Би ли се съгласил на едно добро подшушване? — попита той.

— Само ако подшушването наистина е добро — кисело отвърна гостът.

— Чул ли си за новия мач на Тупания? За тристранната разправия, която се задава?

— Разбира се — повдигна рамене Откачалко.

— Ти си чул? — удивих се. Та ние току-що го бяхме уговорили.

— Аз имам професионален интерес да съм в течение на тези неща.

— Аха! — изкоментира благоразумно моят ментор. — И какви са залозите?

— Равни за Та-хоу и Вегас. Тоя нов отбор обаче ще побърка всички. Доколкото никой не може да получи информация за тях, смятат ги за сигурни губещи.

— Ако ти дадем поверителни сведения за този неизвестен тим — рече Аахз, зяпайки тавана, — това ще уреди ли сметките ни?

— Вие знаете за „Демоните“? — запита оживен деволът. — Щом знаете, става. Имам ли собствена информация, мога да се окажа единственият на Пазара, който разполага с данни, за да определи истинските шансове.

— Уредено! — заяви моят наставник. — „Демоните“ сме ние.

Е, туй го довърши. За миг Откачалко се свлече в стола си с отворена уста. После надигна глава към нас:

— Искаш да кажеш, че вие финансирате отбора?

— Ние сме отборът… или част от него. Все още го събираме.

Рогатият понечи да издума нещо, но сетне размисли. Стана мълчаливо, тръгна към вратата, поколеба се с една ръка на дръжката, па излезе, без да пророни и звук.

Реакцията му ми се стори някак злокобна.

— К’во ще кажеш за това, момче? — изкиска се Аахз. — Получих информацията, без да платя и цент!

— Не ми хареса как ни изгледа — заявих аз, все така втренчен във вратата.

— О, хайде, хайде. Признай си! Току-що извърших страхотна сделка.