Господин Аахз ме изненада, когато ни докара доста на север от Посилтум вместо в собствения ни апартамент в кралския дворец. Полюбопитствах и за разлика от преди менторът ми даде пряк отговор.
— Всичко зависи от факта как ще настроиш И-скачача — заобяснява той. — Имаш да си играеш с осем циферблата, които ти позволяват да избираш и измерението, където отиваш, и кътчето, където искаш да пристигнеш.
— Това означава ли, че бихме могли да го използваме, за да минаваме от едно място на друго в едно и също измерение? — попитах.
— Хммм — сбърчи вежди Аахз, — право да ти кажа, не знам. Никога не ми е хрумвало да опитам. Някой път ще трябва да проверим.
— В такъв случай защо избра да се приземим точно тук?
— Много просто — захили се моят наставник и махна към нашите колеги, — не бях сигурен как ще ни посрещнат в двореца, ако пристигнем с трол и гаргойл.
Ей, сега ме спипа на тясно. На Пазара маскировките не бяха необходими и аз дотолкова бях привикнал да виждам наоколо чудати същества, че напълно ми бе изфирясало от ума, че за средния бунак групата ни би представлявала странна гледка.
— Съжалявам, Аахз — изчервих се. — Забравих.
— Не се безпокой за това, момче. Ако беше важно, щях да ти река нещичко, преди да напуснем Пазара на Дева. Просто исках малко да те пораздрусам, за да ти напомня да обръщаш внимание на подробностите. Истинската причина да сме тука, а не в двореца, е, че желаем да видим Големия Юлий, пък аз съм твърде мързелив да вървя, когато можем да изминем разстоянието с И-скачача.
Въпреки неговите уверения се залових да поправя опущенията си. С цел да си възвърна репутацията реших да покажа на Аахз, че по време на пътуването ми с Тананда съм се упражнявал не на шега. Затворих очи и се съсредоточих върху това да преобразя Гюс и Дружан паралелно.
— Не е лошо, момче — отбеляза люспестият. — Имат мъничко злодейски вид, но се ядват.
— Помислих, че бихме могли да си спестим неприятности, ако изглеждат леко жестоки — обясних тактично.
— Не било лошо? — озъби се Дружан. — Та аз мязам на бунак!
— Смятам, че тъкмо като бунак изглеждаш симпатичен — ухапа го Гюс.
— Симпатичен? СИМПАТИЧЕН? — настръхна великанът. — Някой някога да е чувал за симпатичен трол? Слушай, Аахз, това наистина ли е необходимо?
— За нещастие да — отвърна моят ментор, обаче нахилената му физиономия противоречеше на съчувствения израз. — Припомни си, че точно в този момент от теб не се очаква да си трол. Ти си просто скромен гражданин на туй повече от скромно измерение.
— А ти защо не си дегизиран? — запита с подозрение Дружан, явно неубеден от думите му.
— Аз тук вече съм известен като чирак на дворцовия магьосник — парира невинно Аахз. — Хората са навикнали да ме срещат тъй.
— Е — възропта тролът, — ще ми излезе през носа, ако някой, когото познавам, ме види така.
— Ако наистина те види така, той няма да те разпознае — предпазливо изтъкнах аз.
Гигантът поразмисли няколко секунди, па бавно кимна.
— Май си прав — склони най-накрая. — Дай да вървим да дирим този Голям Юлий, а? Колкото по-малко време бъда в тоя си вид, толкоз по-добре.
— Недей много да се надяваш — предупреди го Аахз. — Смятаме да изкараме тренировките си в това измерение, така че ще е разумно да привикнеш, че си бунак.
— Проклятие — беше единственият отговор.
Верен на плановете си за пенсионирането, когато пристигнахме, Големия Юлий се бе отпуснал на полянката край виличката си и пийваше вино. Случайният наблюдател едва ли би видял у него нещо повече от някакъв тънък-дълъг старец, дето се пече на слънце. Но пък и случайният наблюдател не би го познавал от времето, когато той командваше най-мощната армия, украсявала нашето измерение. Вероятно това също щеше да е добре. Бившият началник все още се криеше от една особено отвратителна разновидност на лихварите акули, които биха били крайно любопитни да разберат защо Юлий и неговите подчинени са се отказали от войнишкия занаят… и следователно от възможността да изплатят някои стари комарджийски дългове.
— Йее! Здрасти, момчета! — прогърмя той и въодушевено ни замаха. — Откогиш не сме се виждали, а? Дръпнете си столове и си сипете винце. Какво ви води насам, а?
— Малко за удоволствие и много по работа — обясни Аахз, като нехайно гушна към гърдите си единствената гарафа с вино, която се забелязваше наоколо. — Ще те помолим за услуга.
— Което е мое, то е и ваше — заяви Големия Юлий. — К’во ви трябва?
— Има ли още питие? — попитах бързо.