Проблемът за овладяването и хвърлянето на топката бе решен с добавянето на тояга. Дружан изскубна една дебела фиданка, а генералът употреби своята вечно увиснала на колана му брадва, та да окастри клонките и корените й. Резултатът беше единайсетфутова сопа, с която можех или да ударя кълбото на земята, или да го размажа във въздуха, ако някой го метнеше или ритнеше нависоко. Сопата бе по-масивна, отколкото бих желал, но допълнителната тежест запращаше топката по-далеч всеки път, щом я цапнех. Естествено използвах малко магия, за да я насочвам, тъй че не се случваше често да пропускам и обикновено тя отиваше там, където аз исках.
От друга страна, Глийп отиваше, където на него му щукнеше. Макар моята тояга понякога да помагаше — както да го накарам да се движи, така и да въведа дребни промени в посоката на курса ми, — тоталният контрол все още ми се изплъзваше, когато най-после дойде денят на нашето заминаване.
Ние петимата (шестимата, ако се включва драконът) се събрахме в средата на тренировъчната ливада и си взехме сбогом с Юлий.
— Съжалявам, момчета, че не мога да тръгна с вас — заяви печално той, — но нали разбирате, както знаете, напоследък не съм толкова млад.
— Не се безпокой — махна с ръка Аахз, — скоро ще се върнем. Можеш да дойдеш, като празнуваме победата.
— Хайде пак — начумери се Големя Юлий. — Предупреждавам ви, не празнувайте преди битката. След петстотин години…
— Добре, господине — прекъсна го бързо Аахз. — Вече си ни го казвал. Сега по-хубаво да тръгваме, че ще изпуснем мача. Не ми се ще да загубим служебно.
С тези думи той хвърли един поглед да види дали всички сме на мястото си и задейства И-скачача.
Миг по-късно бяхме отново на Тупания.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА:
Каквато и да е играта, каквито и да са правилата, те са едни и същи и за двете страни!
От последния път, когато двамата с Аахз бяхме там, стадионът бе претърпял две големи изменения.
Първо, бяха подновени очертанията на игрището. Вместо правоъгълник сега тебеширените линии оформяха триъгълник с мрежести врати във всеки ъгъл. Реших, че това е сторено, за да може да се играе тристранен, а не двустранен мач.
Втората промяна бяха хората. Спомняте ли си, когато казах, че дори не ми се ще да си представя как ще изглежда стадионът, ако е пълен с народ? Е, действителността правеше всичко, което моето въображение бе в състояние да измисли, да бледнее като детска игра. Докато аз си бях фантазирал стройни редици зрители, които да съответстват на военната точност на седалките, в момента трибуните бяха заети с хаотична маса от цветове и движения. Изобщо не схващах защо си бяха дали труда да осигуряват седалки. Доколкото виждах, никой не седеше. Пристигането ни накара навалицата изумено да млъкне. Разбираемо. Не се случва твърде често разни същества да се появяват от въздуха, както бяхме дошли ние.
По нареждане на Аахз бях отстранил всички маскировки от нашия отбор, за да получим максималния психологически потрес от обичайния си външен вид. Получихме го.
Тълпата зяпна към нас, докато ние зяпахме тълпата. Сетне духът им се възвърна и от хиляди гърла едновременно се раздаде рев. Лудницата беше оглушителна.
— Не ми се виждат много уплашени — забелязах сухо.
Не очаквах да бъда чут в шумотевицата, но бях забравил острите уши на первекта.
— Ave, Caesar. Salutes e moratorium.12 А, момче? — ухили се той.
Нямах и най-мъглява представа за какво говори, обаче аз също му се ухилих. Беше ми писнало да се блещя неразбиращо всеки път, когато се пошегува.
— Хей, шефе, имаме си компания — обади се Гюс и отметна глава към лявата част на стадиона.
— Всъщност две компании — подсказа Дружан, взирайки се в противоположната посока.
Завъртях шия насам-натам и открих, че и двамата са прави. От едната страна към нас се носеше Маша, а от другата като гъска се поклащаше нашия стар познайник говорителят Сивобрадия. Изглежда и Вегас, и Та-хоу възнамеряваха да си поприказват с отбора ни.
— Здра-асти, момчета — проточи Маша, която пристигна първа. — Просто исках да ви пожелая късмет във вашето… рисковано начинание.
Това би могло да прозвучи странно, ако го чуеш от поддръжник на противника. На мен поне така ми прозвуча. После си спомних, че дебеланата си мисли, че сме дошли да неутрализираме „демона“ на Куигли. Ех, в известен смисъл тъй си и беше.
12
Ясно е, че Аахз се будалка със Скийв, като му пробутва латински изрази. Не толкова ясно, но напълно обяснимо е, че Асприн на свой ред се будалка с Аахз, карайки го да цитира неправилно. Точният цитат е: