Аахз както обикновено бе далеч пред мен.
— Не се тревожи, Маша — усмихна й се люспестият. — Всичко държим под контрол.
Не преставам да се удивлявам на лекотата, с която моят ментор умее да лъже.
— Само гледай да не се набъркваш — продължи той гладко. — Планът е доста деликатен и всякакви странични подвижни части могат да влошат нещата.
— Не си кахъри малката зелена главичка за това — смигна тя. — Зная кога не съм от същата класа. Просто се надявах, че ще ме представиш на останалата част на отбора ви.
Изведнъж осъзнах, че през целия ни разговор магьосницата не бе свалила очи от нашите съекипници. По-точно гледаше косо към Хю Злабрадва. Туй не се промени, докато Аахз ги представяше надлежно.
— Маша, този господин е Гюс.
— Очарован съм, мадам — кимна гаргойлът.
— И Друж… ъ-ъ-ъ… Хрупан.
— Бой кога? Хрупан обича бие се — заяви Дружан, влизайки в тролската си роля.
На Маша и окото й не трепна. Вместо това бързо движеше и двете нагоре-надолу по телосложението на генерала.
— А ето и Хю Злабрадва.
Със змийско плъзване дебеланата застана близо пред него.
— Много се радвам да се запозная с теб, Хю… Нали нямаш нищо напреки да те наричам Хю? — измърка тя.
— Армф… аз… ами — запелтечи Злабрадва, който явно не си намираше място от неудобство.
Можех да му вляза в положението. Когато магьосницата Маша съсредоточи вниманието си върху теб, това е най-малко обезпокояващо. За щастие точно в този момент пристигна подкрепление под формата на тахойския делегат.
— Добър ден, господа — изкиска се Сивобрадия и радостно потри ръце. — Здрасти, Маша.
— Всъщност — отвърна ледено тя — аз тъкмо си тръгвах.
Приведе се напред и промълви нещо в ухото на генерала, преди да се оттегли към своето място по трибуните. Каквото и да му каза, но Злабрадва се изчерви целият и взе да избягва погледите ни.
— Бояхме се, че няма да дойдете навреме — продължи Сивобрадия, без да обръща внимание на напускането на дамата. — Нали не искаме да разочароваме запалянковците? Кога очаквате останалите от вашия отбор?
— Останалите от нашия отбор? — намръщих се. — Мислих си, че според правилата участват само петима играчи плюс ездитно животно.
— Туй е така — отговори делегатът на Та-хоу, — обаче… О, ясно, възхищавам се от вашата увереност. Значи сте едва петима, а? Добре, добре. Това леко ще промени залозите.
— Защо? — запитах с подозрение.
— Ръбовете на тази работа остри ли са? — осведоми се Сивобрадия, без да сваля поглед от брадвата на генерала.
— Бръснач — отвърна надменно Хю.
— Но той няма да я използва срещу никого — побързах да го коригирам, защото отведнъж си спомних правилото „никакви остри оръжия“. Не бях сигурен каква ще е реакцията на генерала, ако някой се опита да му я отнеме.
— О, аз изобщо не се тревожа за това — кимна нехайно говорителят. — Както при всички други мачове, арбалетчиците бързо ще елиминират всеки играч, който реши да пренебрегне правилника.
И махна разсеяно към страничната линия. Погледнахме в указаната посока и за първи път забелязахме, че игрището е заобиколено от стрелци, облечени през един в синьото и жълтото на Та-хоу или червеното и бялото на Вегас. Ето ти дребната подробност, която Откачалко бе пропуснал да спомене. Беше ни казал правилата, но не и как ги съблюдаваха.
Същевременно открих две неща, които преди — докато оглеждах трибуните — бях изтървал да видя.
Първото беше Куигли, седнал най-отпред в средата на тахойската страна. По-важното обаче бе, че бе взел със себе си Тананда. Тя продължаваше да спи, реейки се хоризонтално във въздуха пред него. Очевидно той не искаше да изпусне мача, а не ни се доверяваше достатъчно, за да я остави без пазач в своята работилница.
Засече ме да го зяпам и ме поздрави с десница. Аз не му отвърнах. Вместо това тъкмо се наканих да насоча погледа на Аахз към моето откритие, когато забелязах и второто нещо.
На края на игрището подскачаше Грифин и трескаво размахваше ръце, дано привлече вниманието ни. Веднага щом усети, че го гледам, той започна енергично да ми прави знак да ида при него.
Аахз беше потънал в диалог с говорителя на Та-хоу, така че аз, без да бързам, отидох да видя какво желае младокът.
— Здрасти, Грифин — усмихнах му се. — Как си?
— Просто исках да ти кажа — изпухтя той, останал без дъх от усилията си, — че минах на ваша страна. Ако има нещо, с което мога да ви помогна, само се обадете.
— Наистина ли? — проточих, повдигайки вежда. — И защо е тази внезапна смяна на влечението, да не говорим за предаността?
— Наречи го, че притежавам вродено чувство за честна игра — изкриви лицето си в гримаса Грифин. — Не ми харесва онова, което възнамеряват да направят с вас. Макар да участва и старият ми тим, пак не ми харесва.