— Свърши ли? — сприхаво попита Танда.
— Засега — кимна менторът, изглеждайки я не по-малко кръвнишки.
— Първо — започна тя, — както изтъкна Скийв, ако си си дал труда да слушаш, той няма да е сам. Това означава, че, второ, няма да бъде беззащитен. Може и да не съм си платила членския внос в Гилдията на убийците, но то не гарантира, че съм забравила всичко.
— Да, Аахз — вметнах.
— Трай, хлапе — отряза ме той.
— Трето — продължи Тананда, — трябва да престанеш да мислиш за Скийв като за хлапе. Той спря армията на Големия Юлий, нали така? И освен това е твой чирак. Предполагам, че през последните две години все нещичко си го понаучил, или греша?
Туй порази Аахз във втората му поред най-чувствителна точка. Неговата гордост. Най-чувствителната му точка е кесията му за пари.
— Ами-и… — рече колебливо.
— Стига бе, Аахз — примолих се. — Какво може да тръгне чак толкова на зле?
— Умът ми не го побира — сопна ми се мрачно моят учител.
— Не преувеличавай — сгълча го Танда.
— Да преувеличавам! — отново избухна менторът. — Първия път, когато взех нашия господин Чудесний в друго измерение, той си купи дракон, дето нито ни трябваше, нито сме го искали, и насмалко не го убиха в някакъв скандал с банда главорези.
— Беше сбиване, което, доколкото си спомням, Скийв спечели — отбеляза зеленокосата.
— Втория път, когато излязохме — продължи Аахз невъзмутимо, — го оставих в едно заведение за бързо хранене, където той на бърза ръка нае за войска половината хаймани на Пазара.
— Те пък спечелиха войната! — възразих аз.
— Не е там работата — изръмжа наставникът. — Работата е там, че винаги, щом нашичкият попадне в друго измерение, се забърква в някоя каша. Той ги привлича като магнит.
— Сега аз ще съм наблизо, така че ще го държа под око — зауспокоява го Тананда с меден глас.
— Ти беше наблизо и първите два пъти — изтъкна навъсен Аахз.
— Ти също! — парира тя.
— Вярно е! — кимна демонът. — Дори ние двамата заедно не можем да го увардим от бели. Вече ясно ли ти е защо искам да го задържам тук, на Буна?
— Хм — умисли се девойката. — Разбирам какво имаш предвид, Аахз.
Гемиите ми потънаха.
— Но просто не съм съгласна с него — довърши тя.
— Да му се не види, Тананда… — започна первектът, ала от другата страна му махнаха да млъкне.
— Чакай да ти разкажа една история — усмихна се красавицата. — Живеело, знаеш, някакво семейство, чието момче било за тях целият свят. Те наистина мислели толкова много за синчето си, че щом се родило, го настанили в специална стая. За да бъдат уверени, че нищо няма да му се случи, преглеждали всичко, което влизало при него: мебели, книги, храна, играчки — всичко. Дори филтрирали въздуха, та да са сигурни, че няма да се разболее.
— И? — попита подозрително Аахз.
— И… на осемнайсетия му рожден ден отворили стаята и го пуснали да излезе — обясни Танда. — Момчето направило две крачки, а после умряло от вълнение.
— Действително ли? — трепнах ужасен аз.
— Леко е преувеличено — призна тя, — но смятам, че Аахз схвана идеята.
— Не съм го държал запечатан — измърмори моят ментор. — Сама знаеш, че имаше няколко много рисковани момента. В някои от тях и ти беше там.
— Ама ти наистина си бил малко свръхпротективен, нали, Аахз? — меко го притисна Тананда.
Той мълча известно време, като избягваше погледите ни.
— Добре — въздъхна най-сетне. — Върви, момче. Само не идвай да ми плачеш, ако те убият.
— Е, как бих могъл да го направя? — намръщих се.
Танда ме сръга в ребрата и аз долових намека.
— Преди да заминеш, има няколко неща, които искам да уредим — заяви грубо Аахз, понеже нормалното му настроение донейде се възвърна.
После започна да шари напред-назад из стаята, подбирайки разни вещи от нашето имущество.
— Първо — оповести той, — ето малко от твоите собствени пари за пътуването. Най-вероятно няма да ти трябват, но когато човек има монети в кесията, винаги върви по-изпъчен.
И с тези думи отброи двайсет жълтици в моите ръце. Като се вземе предвид, че за пет златни търкалца бях наел един отбор демони, които спечелиха цяла война, люспестият ми даваше истинско съкровище!
— Леле, Аахз… — подхванах, обаче той бързо продължи нататък.
— Второ, ето ти И-скачача — и затъкна дребния метален цилиндър в пояса ми. — Нагласих го да те докара обратно тук. Ако попаднеш в беда, ако само си помислиш, че попадаш в беда, натисни бутона и моментално се върни у дома. Никаква героика, никакви нафукани речи. Разбра ли ме?